Цитати на Мира

Не можех да отговоря нищо.Тя затвори очи за последен път.Отлетя безшумно и ме остави сам.Последната и въздишка не бе по-различна от другите, но когато целунах устните и, почувствах хлад.

С боси крака, не напълно събудена, полусънна, Ейми заситни по стълбите надолу.Госпожа Боуен тъкмо се навеждаше, за да сложи гърнето с чая на решетката пред огъня, който гореше с високо пращене и съсък на скоро запален огън.Мик дойде да я посрещне, като махаше с опашка.Куини бе вече успяла да си намери място за сутринта в мекия плетен стол на госпожа Боуен.С изключение на времето, което показваше часовникът, всичко изглеждаше както винаги.

Писмото беше нещо действително.То и сега лежеше под буркана с туршия.Тя не знаеше за кого бе предназначено, или какво бе написано в него, но колкото повече мислеше за писмото, толкова по-ясно чувствуваше, че то бе необикновено важно, че в него бе разрешението на цялата тази заплетена история и че ако само успееше да го пусне в пощенската кутия, всички те щяха да бъдат спасени.

Снегът, мислеше тя, бе чудо, истинско чудо! Снегът не приличаше на нищо друго: само за броени минути той изменяше света и целия живот.Променяше се не само формата на дърветата и тревите - по-други ставаха всекидневните привички, а дори и законите губеха своята сила и смисъл, когато паднеше снегът.

На мама хич не и хареса това,дето го каза татко, и тя се развика, че всеки път щом майка и - моята баба - направи нещо, татко все мърмори.
Татко каза, че иска да си изпие спокойно кафето с мляко, а мама рече, че ето, на, от нея се очаквало само да вари кафе с мляко и да домакинства, а татко отвърна, че не бил казвал нищо подобно, обаче в края на краищата и той имал право на малко спокойствие в дома си, нали работел като грешен дявол, за да може мама да вари и кафе, и мляко.
Докато татко и мама си приказваха, аз отворих пакета - жестоко: кутия с цветни моливи !

Господин Бледюр май силно се заинтересува от моето домашно и като разбра на каква тема ще пиша съчинение, заяви, че трябва да се захванем и ще стане за нула време.
- Чакай малко - каза татко, - домашните на моя син ги пиша аз.
- Няма да се караме - отвърна господин Бледюр, - двамата ще успеем да зъвршим това домашно по-бързо и по-успешно.

- Виж как се е издокарала съседката! - рече мама на татко. - Все едно се е загърнала със завеса!

От сутринта имаме нови съседи!
Ние и иначе си имаме съсед, господин Бледюр - той е много добър и все се кара с татко, - обаче от другата страна на нашата къща имаше една празна къща, която се продаваше.Татко използваше, че никой не живее в къщата, и изхвърляше през живия плет сухите листа от нашата градина, а също разни хартии и други неща.Понеже там нямаше никого, не ставаха разправии.

- И хем, да знаеш, хубаво е да си пътувал със самолет, ама като правиш разни такива жестоки работи, най-гот е после да ги разказваш на приятелчетата.

- Той каза, че баща ми иска да изпързаля баща му! - рекох аз. - А не е вярно!
- Напротив, вярно е! - извика Йод. - А той пък каза, че баща ми е нищожество!А пък баща ми е по-силен от баща му и ако не си вземе думите назад, ще кажа на баща ми да причака навън баща му и да го фрасне по носа, и хем не един път!
- Само да посмее баща ти! - извиках аз. - Освен това баща ми е по-силен от баща ти!Адски по-силен!Нека да изпързаля баща ти, така му се пада!
И ние пак се разплакахме, а директорът удари силно с юмрук по бюрото и футболната топка падна на земята.

И стана страшно, понеже Одил се разпищя, нахвърли се върху Анселм и го одраска, Анселм я дръпна за косата, тя пък го ухапа и докато Анселм и Одил се търкаляха по земята , влязоха госпожа Патмуй, татко и мама.

В тоя магазин, кой знае защо, никога не влизат мрачни, тъжни купувачи.
От камиона се носеше дъх на ванилия като от сладкиш.От магазина излязоха работници, отвориха каросерията на камиона и започнаха да пренасят сандъците в магазина...
...През нощта докарват в магазина сладкиши, бонбони, милинки, шоколад.

- Чудна работа! - измънка брадатият. - Наистина никой не ни гони.Разбойници сме, а никой не ни гони!..
- Аз не съм разбойник - обиди се човекът с мушамата. - Аз съм честен шпионин!Казвам се Зирка.

Дърветата на булеварда тихо шумяха.Сръчко затвори вратата и запали печката.Весел огън освети стаята.Листата в печката попукваха, играеха пламъчета и по стените скачаха светлинки.

Тази нощ лампите в града, кой знае защо, не светеха.Беше много тъмно.В такива тъмни мрачни нощи винаги нещо се случва.

- Ами сега как ще се върнем в нашите кутийки ? - въздахна Моливко.
- Няма да се връщаме! - замаха с ръце Сръчко - Там е тясно!Тъмно!Аз искам да тичам, да скачам, да се возя,да летя!..Ще пътешествуваме!Всичко по света ще видим!

- Стига!Ти го измъчи - намеси се Моливко. - така не се учи, всичко за един ден!Момченцето всичко ще обърка!
- Я гледай! Обиди се учителят - На мене казваш, а самият ти какво правиш?Пречиш ми да го възпитавам!Съветвам те...
- Най-напред сам си нарисувай такова момченце, пък после давай съвети - прекъсна го Моливко.

Спаси се от смърт черната кобилка. Дълго време след като се изгуби Айа, тя често преставаше да яде и като още държеше стиската сено в устата си, ослушваше се, а очите и, черни и светли, като че щяха да изскочат.

/ от По-малката сестра /

Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!...Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
- Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Ти, кай, знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя!