Цитати на Мира

Сексуално невежество има, разбира се, както го има във всички области на живота.Тези, които проповядват и изискват от младите сексуална култура, са прави.С тази култура младите няма да допуснат да се раждат толкова много извънбрачни деца / авторът има предвид изоставени деца в домове/.
Но какво всъщност е сексуалната култура ?
Умение да се използват противозачатъчни средства и нищо повече.А щом е така, може да се каже, че сексолозите проповядват на младите най-обикновен начин на предпазване от бременност.Те се ограничават с професионалните си задължения.А педагозите ?
Слушал съм няколко пъти социолози и учители да говорят по телевизията по този въпрос.И те, за съжаление, залагат преди всичко на сексуалната култура.Не чух нито един да каже, ЧЕ АКО ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА МЛАДИТЕ НЕ ВЪРВИ ЗАЕДНО С НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ТО НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ.ЗАЩОТО НАЙ-ВАЖНИЯТ ФАКТОР Е МОРАЛНИЯТ!

Честността става все по-негодно оръжие в борбата за нравствен живот.Трябва непрекъснато да се превъоражаваме.

Най-страшното в наше време е, че нечестните говорят за чест, лъжците - против лъжата, глупаците - против глупостта, кариеристите - против кариеризма, бездарниците - против "сивия поток" в изкуството...

Природата е безразлична към нравствената същнос на човека, злодеят и праведникът имат една и съща участ.Понякога злодеят бива дори "облагодетелстван", в смисъл, че доживява до дълбоки старини, животът му догаря като свещица тихо и безболезнено, а праведникът агонизира с години в непосилни страдания.

Нищо човешко не ми е чуждо - едно от най-безнравствените правила за поведение.

Изкуството е най-свободната и най-сложната изява на човешкия дух.То прониква там, където може да проникне само мисълта.

Високо по скалите, из хребетите на Доспатските планини, бяха пръснати хижите на дервенджиите.Откак свят се помнеше, дервенджиите пазеха проходите и правата им зачитаха всички, които бяха владели тези земи.Тук се раждаха, живееха и умираха те - волни като птиците и ветровете.

Човек е честен, ако вярва на другите, радостен - ако работи земята, и силен - ако може да опази сърцето си чисто и на воля.Защото истинският живот иска много малко от човека.

- Абе толкоз хора изклаха - кипна той, - умът ви на място не дойде,бе...Пощуряхте ли, побесняхте ли?...Що става с тая държава, джанъм?...К'во си лавнал и ти?На баща си гроб ли копаеш,келеш с келеш...Не видиш ли накъде е тръгнал светът?..
- Виждаш - пламна отново хаджи Стойо.Устната му трепереше - Виждаш!Ще ти дам аз едно виждане, като те пъхна там, където ти е мястото...Хаирсъзин с хаирсъзин такъв...
Колелетата на каруцата затрополяха по калдъръма на чифликчийския двор и това накара хаджи Стойо да замълчи изведнъж, продължавайки да гледа озлобено и мрачно пред себе си.

Щом влезе вкъщи, Павел се качи на горния етаж.В полутъмния коридор се спря за миг.Почувствува изведнъж познат аромат - едвам доловим мирис на стари мебели и есенни плодове.Здрачната тишина на къщата посипваше всичко наоколо със скръбна прелест.Този аромат - скръбен и далечен, беше оставил в душата му неизлечими спомени.

За госпожа Заборина ръцете на хората бяха олицетворение на характера им." Всичко друго - казваше тя - може да прикрие човека, но ръцете винаги ще го издадат."

Щото най-лошото на този свят е човек да загуби корена си...Тъй да знаете... - В думите му имаше и мъка, и болка и като ги казваше, сякаш ги откъсваше от сърцето си.

Нищо не обръща човека тъй, както парите.Страхът и бедата карат всекиго да се запази, да остане такъв, какъвто е бил.Парата скрива човека от самия него и неусетно, като игра или като сън го прави друг.

Както си лежах в този тъмен час, с ужас осъзнах, че нещо у мен ,боледувало дълго, неусетно бе умряло и се почувствах като съпруг, който на четвъртата година от брака си неочаквано разбира, че не изпитва вече ни желание, ни нежност, ни почит към някога любимата жена; никакво удоволствие от присъствието и, никакво желание да я зарадва, никакъв интерес към нейна постъпка или дума; никаква надежда нещата да се оправят, никакви угризения за катастрофата.

Но в онзи ден, в същата тази галерия, я слушах невъзмутимо и неочаквано осъзнах, че тя е загубила вече способността си да ме наранява; бях свободен; тя ме беше разкрепостила със своето кратко лукаво кръшкане; рогата ми ме направиха господар на гората.

Но когато колата потегли, извърнах се назад, за да хвърля, както си мислех тогава, последен поглед на къщата и почувствувах, че оставям там част от себе си, че където и да отида отсега нататък, ще усещам липсата и и ще я търся напразно, подобно духовете, които, разправят, навестявали заровените си съкровища, защото без тях не можели да откупят пътя си към отвъдния свят.
- Никога няма да се върна - казах си .

Как неблагородно в зряла възраст се отричаме от великодушните настроения на младостта си, изживявайки в спомените си дълги летни дни на безумен разгул.

В Академията, дето ме изпратиха след художественото училище, представих дипломнаа си работа - картината, за която мечтаех отдавна.
Не е трудно да се отгатне, че на тази картина са изобразени Данияр и Джамиля.Те вървят по степния есенен път.Пред тях се е разгърнала надалеч светла шир.

Приятно е да пътуваш по хлад, да гледаш полюляващите се гърбове на конете, да се вслушваш в августовската нощ, да вдишваш ароматите и.Джамиля караше пред мен.Захвърлила юздите, тя гледаше встрани и нещо тихичко си тананикаше.Разбирах : тежеше и малчанието ни.В такава нощ е невъзможно да се мълчи, в такава нощ ти се иска да пееш!

Войната бе оставила кървави дири в глъбините на човешкото сърце и не бе лесно да се разказва за нея.Засрамих се дори пред самия себе си.И никога вече не го разпитвах за войната.