вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3684 цитата от 925 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Аз
дохождам при вас
като пратеник
на човешката красота.
Аз ви казвам:
Бъдете празнични
даже в делничните неща!

Бъдете
празнични в пориви,
намерения и дела!
Носете
празнични помисли
зад високите си чела!

Възприемайте
като извори
на несекваща красота
всички поздрави, всички изгреви,
всички гълъби и листа!

Запомнете го като правило,
приемете го като вик:
Не бъдете празни -
а празнични
всеки ден,
всеки час,
всеки миг.

Да не слизат случайни облаци,
суха сянка да не вгорчи
лъчезарните ваши образи,
слънценосните ви очи.

Усмихнете се
като праскови -
да е светло около вас...
Пак повтарям:
Бъдете празнични!
Всичко друго е в наша власт.
из Бъдете празнични от Иван Николов
от NeDa, 22.06.17 в 0:04, Рейтинг: 0
Вижте, лятото гази в утрото през горите,
пренебрегва човешките граници,
обруля зрели градини. Вечерта е залив с
надвиснали клони над него.
Часовникът изглежда неподвижен като
слънчоглед, отброяващ зърната си
в зъбите на август.
Камбаната звъни в полунощ и все пак е
безсилна да отвори устата на времето.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:12, Рейтинг: 0
Облаците може би се мислят за свободни,
но не знаят, че има долу
кладенец
с хиляди зяпнали уста, които
ги дебнат в засада.

И наистина, когато гледаме през прозорците
розовеещите облаци,
не ни ли минава през ума, че още утре
те ще лежат спокойно
върху старата дъбова маса,
хванати и покорени,
заедно с нашите ръце
и с една стомна
и хляб.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:09, Рейтинг: 0
Клиника на сърцето

В студени зимни нощи усещам как избързва
сърцето ми смутено, предчувствайки тъгата.
Към обич непозната безмерно се привързва.
А ветровете свирят, напъпва мрак в гората.

Дали ще го запратя към знойния екватор,
в оазиси и палми и дъждове лечебни.
В крайбрежия горещи, с тропическия вятър
сред черните пустини, де жарка тайна дебне.

И нека си играе със кактуси сърцето,
на слънце да се смее и слонове да води.
И нека се сдружава със черните джуджета,
да учи лудории и в джунглите да броди.

О, час за чародейство! И няма вече отдих.
Сърцето е леярна на тежки минерали.
В ръцете на безгрижния пулсира пак живота
и дебнещата гибел, като шега нахална.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 12:03, Рейтинг: 0
Приказка

Полека, като че понесла торба златни ябълки
на свойте кехлибарени плещи, луната
пое по стълбата на стихналата нощ.
След туй приведена се спусна в долината
на синята пътека към селото.

Три слънчогледа чакаха на прага
на търпелива къща. Сам в бръшляните
тъгуваше заключения кладенец.

Луната смъкна златната торба
и влезе в къщичката кай реката
в кортеж от трите стройни слънчогледа.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 12:01, Рейтинг: 0
Когато двама пляскат
само с една ръка,
отеква любов.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:33, Рейтинг: 0
Мечтата на бежанеца -
писмо с марка от
родния край.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:31, Рейтинг: 0
Когато си на другия
край, прегръщаме
и земята.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:18, Рейтинг: 0
Лежим. Две
въпросителни сме, които
нищо не питат.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:17, Рейтинг: 0
Неутолима страст

Библиотеката ми беше
провинциален малък град,
с няколко булеварда
и стотици, стотици пресечки.

Бях ги обходил -
нехайно или загрижено,
познавах всеки обитател
и бях добре приет във всеки дом,
подобно лекар, който е спасил дете.

Тя се превърна вече на държава,
континент, вселена малка.
(небостъргачи-книги,
сънят ми в страх блуждае изпод тях.)

И ако продължава тъй да се множи,
от жилището някой ден ще ме изхвърли.
А една стотна не съм прочел от нея
и вече да чета, не умея.

На синовете си да ги завещая?
Отде ще намерят стая?
А книгите се трупат, трупат
и всяка ми отнема по един дъх въздух!

Безутешното е, че пак се вълнувам,
когато ги купувам.

1986
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 17:52, Рейтинг: 0
Пета емблема

Много ми станаха хората, много.
С техните душни талази
чувството ми се едва разминава.
Колко ми липсват гора, водопад
и някакъв дух да ме пази.

1985
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 17:13, Рейтинг: 0
Трета емблема

Бъди силен и в нещастие,
щом децата ти са твои,
че бедняшката династия
има сигурни устои.

1985
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:34, Рейтинг: 0
Историята е бездушна дама,
дано поезията я очовечи.

из Обяснение Ретро
1980
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:28, Рейтинг: 0
Бедността е почвата
на най-високите дървета.
Тя е чувството за сила и всеобщност.
Тя от грижите изприда мисли...
***
Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.
Нейното огромно "Няма!"
предизвиква
веселия напор на живота.
***
Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тази суета,
да ми раснат весели и питащи децата...

из Псалом
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:26, Рейтинг: 0
Цял живот ли солото ни ще се дави
в многогласни прегракнали хорове?

Но ще може ли животът ни да стане
съкровен като писане
на писмо: насаме и стеснително.

из Мълчаливо съгласие
1980
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:16, Рейтинг: 0
Всеки си има своята недовършена седмица.

Дано предусети поне понеделника,
за да си приключи срещите,
за да си скъта вещите
- припряно или с любуване, -
както войникът преди похода
или авантюристът преди пътешествието.

Тази трезва авантюра смъртта.
1979
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:13, Рейтинг: 0
Аз закъснявам, закъснявам,
и защо закъснявам, разбирам:
предпочитам мечтата пред победата.
из Последен понеделник от Радой Ралин
от NeDa, 17.06.17 в 16:10, Рейтинг: 0
Избор

Винаги има избор.
Където един вижда прът,
за да спре колелото,
друг вижда лост,
за да повдигне земята.

P.S. Любовта ти е опорна точка.
из Животът без музика от Людмила Миндова
от NeDa, 15.06.17 в 23:08, Рейтинг: 0
Красива бременна жена в метрото

Красива бременна жена
стои права в метрото.
Край нея толкова обременени
седим и цъкаме
и я подпираме с погледи.
из Животът без музика от Людмила Миндова
от NeDa, 15.06.17 в 22:58, Рейтинг: 0
Споделена самота

Отидохме на кино.
Пак същият филм.
Все по-страхотни артисти.
из Животът без музика от Людмила Миндова
от NeDa, 15.06.17 в 22:55, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна