вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3866 цитата от 990 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

като погледнеш надесно, ако е сутрин, първом ще съгледаш манастирските кози, посипани като ориз по ската.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 30.10.18 в 19:29, Рейтинг: 0
Викаха му Майстор Турунджи, че не боядисваше само една оранжева боя, а много. Като туреше на купешката боя и малко изсушени зърна от калина с метличина, преждата светнеше.
Дойде невеста и му рече:
"Майсторе, вапцай ми едно пасмо за шар. Турунджиено."
"Какво турунджиено?"
"Еми..."
"Ама какво, бе джанам? Като невен, като калеш, като превтасала тиква или като слънце на заод?"
Те за това му требуваха билки, треви, корени и коренища всекакви.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 25.10.18 в 23:02, Рейтинг: 0
Кабуре вижда, че тук майтап нема, и сваля капата. Което ще рече, че тая вечер той ще затвара кръчмата. Редко сваляше капата си. В нея беше целата му администрация. Паспортът, това беше навик да го носи със себе си от влашко време, разрешително от горския дърва да си насече, и то беше сгъвано и прегъвано безброй пъти, та с него беше гората свлекъл. Разрешителното боза да вари, то пък хич не се знаеше откога е. Имаше разписки за давани пари назаем и едно парче огризан химически молив, за всеки случай, ако потребва некъде подпис да се тури. Та сваля капата, ама току я придърпва към себе си. С едната ръка пие, с другата я е прихванал.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 25.10.18 в 21:33, Рейтинг: 0
Навън вечерта вече е изяла очертанията на дърветата и постройките и ги предъвква някъде на спокойствие. Тишината е черна дантела, която бавно се спуска над града.
из Тяло под роклята от Галин Никифоров
от NeDa, 24.10.18 в 8:06, Рейтинг: 0
Навън две светкавици начупват на неравномерни късове далечината и в стаята за миг става светло, след това сумракът връща владенията си. Дъждът вече е дошъл и вали с несдържано нетърпение.
из Тяло под роклята от Галин Никифоров
от NeDa, 24.10.18 в 7:13, Рейтинг: 0
И що, че Сена тегне от калта,
че пролет, зима в този град едно са?
На влюбените стига пролетта,
която те сами си носят.
из Стъпки по пясъка от Богомил Райнов
от NeDa, 02.10.18 в 1:11, Рейтинг: 0
и вместо топло дружеско говорене
да си разменяме звънтеж на вилици.
из Стъпки по пясъка от Богомил Райнов
от NeDa, 02.10.18 в 0:41, Рейтинг: 0
Спокойствието в селото достига
и капе уморено тишината.
из Стихотворения от Невена Стефанова
от NeDa, 26.09.18 в 10:23, Рейтинг: 0
Мрачно настроение
Понякога и мене ме обзема
отчаяние:
ще си разрежа вените,
да изтече кръвта,
отровена с литература!
Да се съсири нежността!
Да се разпаднат клетките
на сантиментите!

Изтлявайки,
ще се превърна в елемент,
ще вляза аз
в съединение с пръстта
и нещо простичко,
и нещи искрено
- навярно цвете -
ще се роди
от нашия съюз!
Вайкане на трепетликите
Крадецът- вятър тази нош обра ни,
Ала понеже го съзря луната,
разкъса наште нанизи-гердани,
пендарите ни пръсна по земята.

А сутринта - видял, че го презираме -
преви ни цели, уж да ги събираме...
Бяха го снели от еднообразните релси като детско електрическо влакче и сега не бе способен на нищо друго, освен да се постарае колелетата на тази дребна играчка отново да бъдат поставени точно върху старите релси, и то без по-нататъшни сътресения и сблъсъци, за да може играчката да продължи монотонния си ход по релсовия път, който беше безкраен, тъй като образуваше затворен кръг.
из Тангото от Кристоф Хайн
от NeDa, 17.09.18 в 18:03, Рейтинг: 0
Дъжди небето, снежен вятър шиба,
необуздан,
настръхнал и свиреп.
А можехме сега в една колиба
да сме щастливи двамата със теб.
А можехме сега да крачим боси
и да оставят стъпките следи.
Една съдбовна обич да ни носи
към приказни планети и звезди.
Един от друг далеч да не се люшкаме,
в колиба да сме,
както в замък тих
и там да ни закриля от вихрушките
като орел крилатия ми стих.
Гората с абажури ще ни свети,
ще ни опива с дъх на чернозем,
а в апартамента всичко е пресметнато,
там няма огън где да накладем.
защото зная, че сред хилядите думи
няма думи за страдание,
от мъката не се плете поема.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 23:56, Рейтинг: 0
Но вече толкова години
с теб се срещаме единствено насън,
и то когато съм така далече,
на някакво огромно разстояние
от моя свят - убежище уютно -
и този свят - огромен, непознат, -
от който имам основание да се боя...
И не любим, не брат, не син,
а теб единствения призовавам
с цялото си същество
и ти откликваш всякога
- безсмъртна е етичната ти същност, -
превърнал си се в ключ
за уталожване, за мир и за отмора на сърцето
сред най-невероятна суетня.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 22:01, Рейтинг: 0
Селско гробище

Понякога във мойто скитане,
преди да стигна до живота,
аз минавам край смъртта.
Във гънките на планината -
селски гробища.
Навеждам се:
- Тежи ли вечността? -
Не отговарят мъртвите.
Тежи.
Ний хората не сме достойни
и нямаме търпение
да понесем и сто години.
Все бързаме да си заминем,
уж за да скъсаме
със всичко земно,
а всъщност -
да се слеем
със земята...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:15, Рейтинг: 0
Ако не възпреме психопатите,
мигновението ни дели от Нищото
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:11, Рейтинг: 0
Дали?
Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.

Но ето че снега топи се вече,
изчезва бавно с него твойто име.
Със ручея и мъката изтече
и спомена по струите отмина...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:59, Рейтинг: 0
Слънчева невеста

Всеки ден чаках ревниво
да мине над хълми и ниви,
да оглежда простора,
да спира при другите хора,
по скелите да се катери,
строежи да мери
с пергел от лъчи,
да мие очи
със бистра вода от чешмите,
да закача момите...
Накрая
да надникне и в моята стая...

Защо ли тъй дълго съм чакала
в тъмната стая?
Днес бързам, преди да изгрее,
навън да изляза.
Забеляза ме.
Целия ден гря за мен.
Вечерта ме изпрати до къщи,
целува ме и ме прегръща.
Уморена бях, но щастлива -
влезе с мен и в съня ми остана.
И насън - като млада Гроздана
аз невяста му станах.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:50, Рейтинг: 0
Аз и ти
на Надежда Московска

Току-що се беше настанила в хотелската стая, след осем минути трябваше да бяга за срещата и си взимаше душ, когато на вратата се почука.
- Под душа съм! – извика тя, но чукането продължи.
Опита да се поизмие от пяната, покри се с кърпа и излезе от банята.
На вратата продължаваше да се чука.
- Сега идвам! – каза тя, докато се опитваше да не се пребие по плочките, но изведнъж ѝ светна. – Кой е? – извика.
- Аз съм! – чу се мъжки глас от другата страна на вратата.
Позачуди се, но отвори.
Ниският рус мъж се стресна.
- А! Не си ти?
- Ти не си! – тресна вратата тя и се заоблича трескаво.
из Силата на думите от Иван Димитров
от NeDa, 15.09.18 в 19:57, Рейтинг: 0
Не, не, според мен ти просто си искал пак да полегнеш, да гледаш нагоре през короната на някое дърво, разделило с клони небето като късове от стъклопис. Всяко късче с различен цвят - уж синьо, ама зелено, в зеленото - по-смарагдово и по-веронезово, синьо- виолетово, с толкова съставки... Блокът се люлее зрял, трептят в него кадмиеви жълти и неаполитански - в отвеси, а се пройрадват едни червени водоравни нишки...
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна