вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3858 цитата от 986 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Мрачно настроение
Понякога и мене ме обзема
отчаяние:
ще си разрежа вените,
да изтече кръвта,
отровена с литература!
Да се съсири нежността!
Да се разпаднат клетките
на сантиментите!

Изтлявайки,
ще се превърна в елемент,
ще вляза аз
в съединение с пръстта
и нещо простичко,
и нещи искрено
- навярно цвете -
ще се роди
от нашия съюз!
Вайкане на трепетликите
Крадецът- вятър тази нош обра ни,
Ала понеже го съзря луната,
разкъса наште нанизи-гердани,
пендарите ни пръсна по земята.

А сутринта - видял, че го презираме -
преви ни цели, уж да ги събираме...
Бяха го снели от еднообразните релси като детско електрическо влакче и сега не бе способен на нищо друго, освен да се постарае колелетата на тази дребна играчка отново да бъдат поставени точно върху старите релси, и то без по-нататъшни сътресения и сблъсъци, за да може играчката да продължи монотонния си ход по релсовия път, който беше безкраен, тъй като образуваше затворен кръг.
из Тангото от Кристоф Хайн
от NeDa, 17.09.18 в 18:03, Рейтинг: 0
Дъжди небето, снежен вятър шиба,
необуздан,
настръхнал и свиреп.
А можехме сега в една колиба
да сме щастливи двамата със теб.
А можехме сега да крачим боси
и да оставят стъпките следи.
Една съдбовна обич да ни носи
към приказни планети и звезди.
Един от друг далеч да не се люшкаме,
в колиба да сме,
както в замък тих
и там да ни закриля от вихрушките
като орел крилатия ми стих.
Гората с абажури ще ни свети,
ще ни опива с дъх на чернозем,
а в апартамента всичко е пресметнато,
там няма огън где да накладем.
защото зная, че сред хилядите думи
няма думи за страдание,
от мъката не се плете поема.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 23:56, Рейтинг: 0
Но вече толкова години
с теб се срещаме единствено насън,
и то когато съм така далече,
на някакво огромно разстояние
от моя свят - убежище уютно -
и този свят - огромен, непознат, -
от който имам основание да се боя...
И не любим, не брат, не син,
а теб единствения призовавам
с цялото си същество
и ти откликваш всякога
- безсмъртна е етичната ти същност, -
превърнал си се в ключ
за уталожване, за мир и за отмора на сърцето
сред най-невероятна суетня.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 22:01, Рейтинг: 0
Селско гробище

Понякога във мойто скитане,
преди да стигна до живота,
аз минавам край смъртта.
Във гънките на планината -
селски гробища.
Навеждам се:
- Тежи ли вечността? -
Не отговарят мъртвите.
Тежи.
Ний хората не сме достойни
и нямаме търпение
да понесем и сто години.
Все бързаме да си заминем,
уж за да скъсаме
със всичко земно,
а всъщност -
да се слеем
със земята...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:15, Рейтинг: 0
Ако не възпреме психопатите,
мигновението ни дели от Нищото
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:11, Рейтинг: 0
Дали?
Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.

Но ето че снега топи се вече,
изчезва бавно с него твойто име.
Със ручея и мъката изтече
и спомена по струите отмина...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:59, Рейтинг: 0
Слънчева невеста

Всеки ден чаках ревниво
да мине над хълми и ниви,
да оглежда простора,
да спира при другите хора,
по скелите да се катери,
строежи да мери
с пергел от лъчи,
да мие очи
със бистра вода от чешмите,
да закача момите...
Накрая
да надникне и в моята стая...

Защо ли тъй дълго съм чакала
в тъмната стая?
Днес бързам, преди да изгрее,
навън да изляза.
Забеляза ме.
Целия ден гря за мен.
Вечерта ме изпрати до къщи,
целува ме и ме прегръща.
Уморена бях, но щастлива -
влезе с мен и в съня ми остана.
И насън - като млада Гроздана
аз невяста му станах.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:50, Рейтинг: 0
Аз и ти
на Надежда Московска

Току-що се беше настанила в хотелската стая, след осем минути трябваше да бяга за срещата и си взимаше душ, когато на вратата се почука.
- Под душа съм! – извика тя, но чукането продължи.
Опита да се поизмие от пяната, покри се с кърпа и излезе от банята.
На вратата продължаваше да се чука.
- Сега идвам! – каза тя, докато се опитваше да не се пребие по плочките, но изведнъж ѝ светна. – Кой е? – извика.
- Аз съм! – чу се мъжки глас от другата страна на вратата.
Позачуди се, но отвори.
Ниският рус мъж се стресна.
- А! Не си ти?
- Ти не си! – тресна вратата тя и се заоблича трескаво.
из Силата на думите от Иван Димитров
от NeDa, 15.09.18 в 19:57, Рейтинг: 0
Не, не, според мен ти просто си искал пак да полегнеш, да гледаш нагоре през короната на някое дърво, разделило с клони небето като късове от стъклопис. Всяко късче с различен цвят - уж синьо, ама зелено, в зеленото - по-смарагдово и по-веронезово, синьо- виолетово, с толкова съставки... Блокът се люлее зрял, трептят в него кадмиеви жълти и неаполитански - в отвеси, а се пройрадват едни червени водоравни нишки...
Наближи нов духов оркестър, който дънеше Тих бял Дунав по такъв бездарен начин, по какъвто можеха да дънят само квадратите от математическата.
из Вундеркинд от Николай Грозни
от NeDa, 27.08.18 в 10:24, Рейтинг: 0
Целувахме се бавно, като изследователи, проучващи химическите свойства на страстта, електрическия заряд на отчаянието, радиацията на самотата, мимолетното втечняване на времето.
из Вундеркинд от Николай Грозни
от NeDa, 27.08.18 в 9:38, Рейтинг: 0
лятото нараства,
небето прибира дъжда си и остава само слънце.
тогава следобедите започват, без да имат ясен край.
топлината трайно се настанява в кожата ти.

привечер улиците те водят
някъде, където сладоледът се топи.
чупливо е да обичаш
трябва ли
да сложим морето в чаша
и облаците върху лист хартия,
да накараме слънцето
да слезе
в черно-бяла снимка,
да се приближим до нещо вечно,
за да го стопим
в минутите на своя живот?
не ме мислиш, не съм твой.
тя
живее с въпроси в очите,
цигара между пръстите,
с пъпка на цвете вместо сърце.
в очакване миналото да ѝ стори път
вали
равномерно, спокойно.
ние
скитаме по улиците без чадър,
дланите ни образуват площад.
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна