вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3920 цитата от 1009 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Ей така си животуваха двамата, в това малко като орехова щумка селце, като две брънки от дълъг-предълъг синджир, от който сега са останали само тези две брънки.
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 08.01.19 в 21:58, Рейтинг: 0
когато огледалото помътня и се заблати съвсем
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 08.01.19 в 21:55, Рейтинг: 0
Той вървеше напред, сякаш теглеше рало...
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 06.01.19 в 22:19, Рейтинг: 0
И как се казва конят? - бавно, сякаш се прицелваше с дартс, попита шефът.
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 06.01.19 в 22:17, Рейтинг: 0
Във времена като тези тихите думи са най-ценната стока в държавата. И искам да няма недоразумения. Говоря за тихо, не за безмълвие.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 19:49, Рейтинг: 0
Много хора търсят съвет за своя годишен отчет. Само самотникът може да бъде прецизен.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 18:32, Рейтинг: 0
Какво да ви кажа, скъпи ми господине, загадка са хората, дори и онези, които си мислиш, че познаваш добре.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 16:03, Рейтинг: 0
За изминалите трийсет години, които не бяха толкова лесни, както изглежда мислят някои от вас. Но си заслужаваха. Бракът не е купа с череши, нито легло от рози. Не е и само легло. Ако изобщо може да се окачестви, бракът е клуб за двама за взаимна подкрепа и възхищение.
из Илюзии от Уилям Уортън
от NeDa, 06.01.19 в 11:33, Рейтинг: 0
Аз съм сериозен философ и не би трябвало да вярвам в магии, но мисля, че без тях не бих могъл да приема живота.
из Илюзии от Уилям Уортън
от NeDa, 05.01.19 в 20:30, Рейтинг: 0
Бен започва да се надига и оставя книгата, като отбелязва с лентичка мястото, до което е стигнал. Никога не прегъва страницата. За тази цел използва какво ли не - билет от метрото, плик или стара касова бележка, но винаги записва заглавието на книгата, която чете. Листчето остава завинаги предназначено за тази функция. Импровизираните маркери се мачкат, измърсяват и скъсват, но тежко и горко на онзи, който ги изхвърли, употреби за нещо друго или присвои.
Веднъж, без да искам изхвърлих един от тези маркери - просто разтребвах по характерния за мен майчински начин. Бен го извади от кофата за боклук и грижливо го изглади.
- Татко, тези маркери означават много за мен. Поглеждам ги и си спомням цялата книга. Инак може да я забравя.
из Илюзии от Уилям Уортън
от NeDa, 05.01.19 в 18:41, Рейтинг: 0
Много рядко посягат към някоя сериозна книга, обикновено по настояване на Лорета. Съпругата ми е преподавателка и извън училището, а ние сме учениците, които, макар и тъпички, винаги са на нейно разположение.
из Илюзии от Уилям Уортън
от NeDa, 05.01.19 в 16:21, Рейтинг: 0
Ето го и морето, раирано от пяната.
из Сребърният герб от Корней Чуковски
от NeDa, 01.01.19 в 15:08, Рейтинг: 0
Ето го и нашият финансов гений Аристид Окуджала, дребен и чевръст като мишка. Вече две години той се занимава в класа с много хитър и доходен бизнес: застрахова ни срещу единици и двойки. Преди всеки особено страшен час - алгебра писмен или латински устен - отиваш при Окуджала и внасяш в неговата каса петак. Ако получиш добра бележка, петакът ти остава в касата, а ако е единица или двойка, Окуджала тутакси облекчава мъката ти, защото касата завчас ти отпуска пет-шест петака. Ако не са те изпитали, губиш петака си. За себе си Окуджала задържа много скромен процент. Изобщо предприятието му е честно, не се лакоми за големи печалби и фирмата му процъфтява.
из Сребърният герб от Корней Чуковски
от NeDa, 01.01.19 в 10:18, Рейтинг: 0
Чешкият клуб е един от най-старите софийски ресторанти, основан още в далечната 1892 г. Сградата на ул. "Кракра" е купена през 1924 г. Чешката и словашка общност у нас събират сумата от 2,1 млн. лв., за да придобият красивата триетажна софийска къща, която още тогава прави впечатление като едно от архитектурните бижута на столицата.
Отиваме някъде в някой апартамент, където ги няма родителите, вдигаме килимите, пускаме на магнетофона роковете и блусовете (бързата ролка и бавната ролка) и почваме "щурите" танци с момичетата. А как канехме хората? С купони. Направихме си едни хартийки, пишеш за еди-колко си часа, там и там и ги даваш. Това е купон! Без него не може. Така излезе и думата "купон". Идва някой и го питаш: "Имаш ли купон?" Онзи показва. "Хайде, влизай".
Кирил Маричков
В кафене "Бразилия" много-много не съм ходил, защото беше по-особено заведение. Там седяха едни хора и играеха комар, казваха - трамвай седмица ли ще дойде, или единица? Колко слагаш? Така се печелеше. Едни хора оттам тръгнаха.
Ириней Константинов
"България" беше хай кръчма, но и там, ако си поръчаш пържени картофи и поискаш малко черен пипер, запомнил съм го това, келнерът ще ти каже: "Черен пипер - само за месни ястия". Значи кюфтета, кебапчета и пържола - тогава черен пипер.
Ириней Константинов
Едно детенце се дърпа и майка му казала: "Ела, ела, ще те запозная с Дора Габе". "Не ща! Не ща таз бабичка. Дора Габе е книга."
Оркестрите свиреха салонна музика и разни дюшеме-пичове танцуваха румба с начервосани и ситно накъдрени дами.
Онова, което цени в сферата на духа, в сферата на литературата и музиката, Стефан Цвайг се е стремил да притежава с почерка на неговите създатели. Реликви от света, към който чувства своята принадлежност, в който живее, който дописва. Той е голям почитател, безкористен поклонник на изкуството на другите. Изкуството, европейската култура за него са религия.
Олтарът му е писалището на Лудвиг ван Бетовен, на което обича да седи и което взема със себе си в Лондон, където в началото на годината Фридерике е обзавела ново жилище. Да, писалището си е запазил, един лист от Гьотевия "Фауст" и песента по стихотворението му за теменужката с нотите от ръката на Моцарт.
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна