вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3701 цитата от 930 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

По платната взеха да надзъртат изпърво плахо, после по-смело простите бедни жители от покрайнините с каскети и шаечни панталони, перачки, погрознели селяни, мъже и жени - измъчени и тъжни ; погребения, задушници, манастири и всякакви сцени и предмети от най-сивия делничен бит...
из Иван Милев от Александър Стаменов
от NeDa, 20.07.17 в 21:52, Рейтинг: 0
Светът се е смотанясал.
из Кръгът от Дейв Егърс
от NeDa, 12.07.17 в 23:57, Рейтинг: 0
Най-важно е българската литература да намери международно признание през името на определен автор - така той ще представи всички, дори и да не харесва колегите си...
Рейнол Перес Васкес
из Намерени в превода от Митко Новков
от NeDa, 06.07.17 в 13:58, Рейтинг: 0
Два следобед

Всички бръчки се стигат
към седемдесетгодишната ѝ уста,
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката ѝ,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова,
че цветята, които носи,
да не увехнат.

Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на места,
където могат да бъдат видени.

И възпитанието
е страшно полезно понякога.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:32, Рейтинг: 0
светът е самоотбрана за напреднали
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:28, Рейтинг: 0
Noblesse oblige

не е за вярване
но те обичам
по всички начини
неприемливи за здравия разум

а на пазара на честолюбивите
два грама нежност
струват всичките ми запаси
инстинкт за самосъхранение
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:21, Рейтинг: 0
Помен

Камък върху камък, пясък върху вятър,
хората си тръгват, нищо не остава.
Думите са къщи, думите са вяра -
малко излиняла, нестабилна някак.

Като връв през шия, като ключ под прага
думите запомням и за път ги стягам.
Покрив върху въздух, вяра върху пясък,
горе, под небето, тате ще ги чака.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:17, Рейтинг: 0
Градът е пълен с четирилистни детелини.
Такава девалвация на щастието.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:05, Рейтинг: 0
През земята ни мина болярин - богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в багрите на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.
Сирак Скитник, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 10:44, Рейтинг: 0
Преди седем години Милев слезе от малък балкански град, за да ни изненада и образова със свежестта на декоративната си поезия.
Любомир Пипков, 1927
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 8:46, Рейтинг: 0
Да носиш в очите си неугасващия празник на всички цветове, на всички светлини и сенки - земни и небесни, - да участваш непрестанно в тяхната преливна и неуловима игра, да потъваш в магията на тия лъчезария подобно на ония чудотворци, които ловят от въздуха нечувани от никой друг звуци и съзвучия, за да правят от тях симфонии, сонати, рапсодии, хорали - нима това не е непостижимо щастие, пред което всичко друго добива вкус на пепел?

Константин Константинов,
"Път през годините", София, 1962
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:14, Рейтинг: 0
Четките паднаха от ръцете му твърде рано.
Анна Каменова, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:02, Рейтинг: 0
вила "Рай без Ева"
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 0:37, Рейтинг: 0
Аз съм човек не за тоя век.
11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 0:01, Рейтинг: 0
В театъра ходя, речи го, почти всяка вечер и гледам - работи и хубави, и лоши. Гледах новата драма на д-р Янков "Кръвта измива" и познах, че в театъра има партизанство. Такава глупост да се изкара на сцената, това е мисля аз престъпление. Героят е такъв отвратителен човек и такъв безхарактерен, че просто не може да се гледа. Публиката през цялото представление спеше и благодарение, че свършва с убийство, и то с револвер, се събуди и си отиде.

11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 24.06.17 в 23:58, Рейтинг: 0
Напускал е пределите на страната два пъти. Веднъж през лятото на 1923 година, когато с група студенти, водени от проф. Ганушев, вижда Цариград, Гърция и Италия. Остава чужд, както говорят колегите му, на Ренесанса и богатствата на Ватикана. Мислят, че и там пред погледа му са бащините овце, на които мечтае да варакоса рогата и каноса челата.
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 23.06.17 в 1:10, Рейтинг: 0
Това, което за другите е начало, за него остава всичко.
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 23.06.17 в 0:13, Рейтинг: 0
Аз
дохождам при вас
като пратеник
на човешката красота.
Аз ви казвам:
Бъдете празнични
даже в делничните неща!

Бъдете
празнични в пориви,
намерения и дела!
Носете
празнични помисли
зад високите си чела!

Възприемайте
като извори
на несекваща красота
всички поздрави, всички изгреви,
всички гълъби и листа!

Запомнете го като правило,
приемете го като вик:
Не бъдете празни -
а празнични
всеки ден,
всеки час,
всеки миг.

Да не слизат случайни облаци,
суха сянка да не вгорчи
лъчезарните ваши образи,
слънценосните ви очи.

Усмихнете се
като праскови -
да е светло около вас...
Пак повтарям:
Бъдете празнични!
Всичко друго е в наша власт.
из Бъдете празнични от Иван Николов
от NeDa, 22.06.17 в 0:04, Рейтинг: 0
Вижте, лятото гази в утрото през горите,
пренебрегва човешките граници,
обруля зрели градини. Вечерта е залив с
надвиснали клони над него.
Часовникът изглежда неподвижен като
слънчоглед, отброяващ зърната си
в зъбите на август.
Камбаната звъни в полунощ и все пак е
безсилна да отвори устата на времето.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:12, Рейтинг: 0
Облаците може би се мислят за свободни,
но не знаят, че има долу
кладенец
с хиляди зяпнали уста, които
ги дебнат в засада.

И наистина, когато гледаме през прозорците
розовеещите облаци,
не ни ли минава през ума, че още утре
те ще лежат спокойно
върху старата дъбова маса,
хванати и покорени,
заедно с нашите ръце
и с една стомна
и хляб.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:09, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна