вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3740 цитата от 943 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Есен 2
Събраха се на митинг много облаци.
Изскочи вятърът - оратор.
И те панически започнаха да бягат.
из бележник от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 21:03, Рейтинг: 0
Балада за голямата любов

Ако луната и слънцето -
вечните влюбени -
решат един ден да се срещнат,
тогава кой ще им свети?
из Бележник от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 20:57, Рейтинг: 0
най-кратката пътека, водеща за рая,
е винаги да правиш туй,
което съвършено знаеш.
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:58, Рейтинг: 0
Не смейте да се учите от камъка,
не е за вас.
Учете се от нашите дървета.
Учете се например от дъба.
Той е най-мощното и най-огромното дърво,
а ражда дребни плодове — храна за свѝнете.

Учете се от кестена.
Лете листата му са най-милостивите,
а плодовете му наесен - най-бодливите,

Учете се от трепетликата.
Листата ѝ трептят еднакво,
когато духа вятър и когато
наоколо е пълна тишина.

Най-вече се учете от тополата.
Тя пуща много малко клони встрани,
да има сили да се извиси...

ПЕТА ПРОПОВЕД
(За дърветата - откъс)
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:53, Рейтинг: 0
На малка бучка пръст
се срещнали веднъж
дъждът и вятърът.
След миг приседна с гръм до тях
на ъглесто коляно
светкавицата.
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:26, Рейтинг: 0
Понякога си мисля, че случаят с книгите е като този с физическото удоволствие. Ако помнехме точно физическото удоволствие, вероятно нямаше да има нужда да го повтаряме. Тези "смешни движения", изглежда, ги повтаряме само за да си припомним удоволствието. А после, веднага след това, някой изтрива спомена и ние не знаем как всъщност е било. Delete. Аз забравям само онези книги, които будят читателско удоволствие в мен.
овесени ядки с нечут пукот падат в млечно море с порцеланови брегове и всичко е така juicy, ах, и всичко е така crispy...
Техниката на ежедневния живот спасява живота...
Не трябваше да се влюбвам - рече си светецът. - Каква е ползата от това? Хляб за днес, а за утре - глад.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 6:07, Рейтинг: 0
Като си помисли човек, че съм бил светец!, рече той с разбираща усмивка. Поправи се: продължаваше да е светец, защото това беше пожизнено и посмъртно признание. Но у всеки светец се криеше човек, само трябваше да му се отвори вратата, за да излезе.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 5:57, Рейтинг: 0
В крайна сметка беше човешки специалитет да виждаш най-доброто, а да вършиш най-лошото.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 5:36, Рейтинг: 0
Щъркели, фламинги, лястовици и патици декорираха небесата като с жива перфорирана хартия.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 05.11.17 в 21:23, Рейтинг: 0
Това беше азбучна истина за пътешественика: да не смяташ, че всичко пред очите ти е представително правило; можеше да става дума за единствено и неповторимо изключение. Умът имаше склонност да генерализира, понякога принуждаваше носителя си да го прави.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 05.11.17 в 21:14, Рейтинг: 0
Да не е гръмнала фабриката за речници, че днес цял ден хвърчат словесни шрапнели?
из Ела, сладка смърт от Волф Хаас
от NeDa, 05.11.17 в 8:27, Рейтинг: 0
А после се изви по такъв нездравословен начин, какъвто никой физиотерапевт на тоя свят не би препоръчал.
из Ела, сладка смърт от Волф Хаас
от NeDa, 05.11.17 в 8:26, Рейтинг: 0
Не знаеше вече къде се намират ръцете му, те тичаха и учеха кожата ѝ наизуст. В сляпата си жажда устните им не разбираха какво целуват и не отдаваха никакво значение на грешките. Не знаеха нито кога, нито как пристигнаха един в друг. Пристигаха и тръгваха. Пристигаха и тръгваха. Не знаеха дали трябва да дишат. Нищо не знаеха и отведнъж научиха всичко, без да знаят за какво ще им служи. Врабеца си мислеше, че началото трябва да е нещо подобно. Стела беше сигурна.
из Улици и кораби. Dm от Иван Станков
от NeDa, 29.10.17 в 21:08, Рейтинг: 0
Докъдето окопае мотиката - до там е светът.
из Улици и кораби. Dm от Иван Станков
от NeDa, 29.10.17 в 20:33, Рейтинг: 0
Тук, в Свищов, залезът мина без негова помощ. По небесния свод на запад останаха само укротени цветове и върху брега легна кафяв, копринен сумрак.
из Улици и кораби. Dm от Иван Станков
от NeDa, 29.10.17 в 20:02, Рейтинг: 0
Пети клас е индианска възраст.
из Улици и кораби. Dm от Иван Станков
от NeDa, 26.10.17 в 22:56, Рейтинг: 0
Реката бе необикновено бистра, рибите приличаха на стотици хиляди тирета на някаква непозната морзова азбука...
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от NeDa, 22.10.17 в 15:08, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна