вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3708 цитата от 932 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Разчистване

Нищо за продан.
Едно-друго за подаряване.
Очила

Счупиха се
с сряда мисля че е сряда но
може да сме вторник или утре
не е голяма беля
бяха за далече
за там трябва поглед
свеж и невеж.
щурци, ветрец, магаре - онова, с което
върви се под небето.

из "С магарето"
Доверие

но не чак да оставиш
да ти сгъне парашута друг
освен майка ти.
Корабокрушенец

или просто някакъв крушенец,
проснал се
на моя бряг.
Първо да го спасявам ли,
първо да го обера ли.
Едва напуснахме Белоградчик, за да се спуснем по южната страна на склона, и пред очите ни се открива неочакван и неповторим изглед. Озоваваме се пред тесни и криволичещи проходи, над които се извисяват червеникави скали с най-чудновати форми. Отдалечени една от друга, тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, понякога с невероятна прилика на животни, кораби, къщи. Наредени са отляво и отдясно на пътя като дървета от двете страни на алея. Повечето са високи близо двеста метра и изглеждат ронливи шисти. Някои като че ли изскачат посред букет от дървета, докато други имат букети от дървета на върха си. А над този булевард от великани летят стотици грабливи птици.
Бланки
Ние смело ядохме с пръсти напълно антифренската вечеря. Сред многото ястия, състоящи се главно от месо и зеленчуци, заслужава да бъде споменат един вид кюфтета, обвити на малки топки в лозови листа, сготвени заедно и полети с кисело мляко.
Жером-Адолф Бланки(1798-1854), френски икономист, професор. След Нишкото въстание (1841) посещава България и прави анкета за последствията от потушаването му. Издава книгата "Пътуване в България през 1841 г." (1843)
По платната взеха да надзъртат изпърво плахо, после по-смело простите бедни жители от покрайнините с каскети и шаечни панталони, перачки, погрознели селяни, мъже и жени - измъчени и тъжни ; погребения, задушници, манастири и всякакви сцени и предмети от най-сивия делничен бит...
из Иван Милев от Александър Стаменов
от NeDa, 20.07.17 в 21:52, Рейтинг: 0
Светът се е смотанясал.
из Кръгът от Дейв Егърс
от NeDa, 12.07.17 в 23:57, Рейтинг: 0
Най-важно е българската литература да намери международно признание през името на определен автор - така той ще представи всички, дори и да не харесва колегите си...
Рейнол Перес Васкес
из Намерени в превода от Митко Новков
от NeDa, 06.07.17 в 13:58, Рейтинг: 0
Два следобед

Всички бръчки се стигат
към седемдесетгодишната ѝ уста,
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката ѝ,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова,
че цветята, които носи,
да не увехнат.

Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на места,
където могат да бъдат видени.

И възпитанието
е страшно полезно понякога.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:32, Рейтинг: 0
светът е самоотбрана за напреднали
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:28, Рейтинг: 0
Noblesse oblige

не е за вярване
но те обичам
по всички начини
неприемливи за здравия разум

а на пазара на честолюбивите
два грама нежност
струват всичките ми запаси
инстинкт за самосъхранение
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:21, Рейтинг: 0
Помен

Камък върху камък, пясък върху вятър,
хората си тръгват, нищо не остава.
Думите са къщи, думите са вяра -
малко излиняла, нестабилна някак.

Като връв през шия, като ключ под прага
думите запомням и за път ги стягам.
Покрив върху въздух, вяра върху пясък,
горе, под небето, тате ще ги чака.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:17, Рейтинг: 0
Градът е пълен с четирилистни детелини.
Такава девалвация на щастието.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:05, Рейтинг: 0
През земята ни мина болярин - богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в багрите на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.
Сирак Скитник, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 10:44, Рейтинг: 0
Преди седем години Милев слезе от малък балкански град, за да ни изненада и образова със свежестта на декоративната си поезия.
Любомир Пипков, 1927
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 8:46, Рейтинг: 0
Да носиш в очите си неугасващия празник на всички цветове, на всички светлини и сенки - земни и небесни, - да участваш непрестанно в тяхната преливна и неуловима игра, да потъваш в магията на тия лъчезария подобно на ония чудотворци, които ловят от въздуха нечувани от никой друг звуци и съзвучия, за да правят от тях симфонии, сонати, рапсодии, хорали - нима това не е непостижимо щастие, пред което всичко друго добива вкус на пепел?

Константин Константинов,
"Път през годините", София, 1962
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:14, Рейтинг: 0
Четките паднаха от ръцете му твърде рано.
Анна Каменова, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:02, Рейтинг: 0
вила "Рай без Ева"
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 0:37, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна