Цитати на NeDa

Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.

Как само се изнищват животите ни в безветрие, беззвучие и уморено повтаряне на уморени жестове: отгласи от стари принуди, неводени от ръка и недърпани от конци: пристъпи на ярост по залез-слънце и мъртви движения на кукли.

Преборих се с моите демони и ги победих. Бях решил - от този час влизам във вълчия свят с открито сърце и се научавам да виждам и опознавам вълците не такива, каквито ги мислим, а каквито в действителност са.

Но общата култура, която всички имаме, не трябва да бъде библиотечно нещо, а да бъде вкарана в това практическо нещо на живеенето. Когато някой познава Платон и Аристотел, той трябва да вкара знанието си за тях в това, което става.

Животът общо взето е сив, без събития, с негативен знак. Малцина от нас са тези, които могат да понасят безсъбитийността. Затова ядем различно ядене, тъй като, ако ядем едно и също ядене всеки ден, ни казват, че е неполезно, а е тъкмо напротив - полезно е; децата го доказват, но ние търсим събитие поне в храненето си. И други разни събития се опитваме да произведем.

Придобиването е трупане на сигурност. Ние сме несигурни същества: дебне ни смъртта накрая на живота, старостта, глупостта, всякакви неща ни дебнат, затова ние се връщаме с много предмети вкъщи - трупаме сигурност.

Една от неинтелигентните форми на необразованост е вкопчването в принцип, формула и дума.

Та това е моят повик: моля да четем литературата, все едно четем самите себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.

Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.

…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.

Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…

Има много причини, които пречат на хората да постигнат близост: стеснителността, страхът от намеса, равнодушието, физическото отвращение в крайна сметка. Но има и противоположен поток, който влече, привлича до най-голямата, до невъзможната близост. Къде е тази граница? Доколко е реална? След като очертае условния си магически кръг – по-голям или по-малък, - всеки живее в клетката, която си е направил сам, и отношението му към това умозрително пространство също е различно. Едни ценят въображаемата си клетка като съкровище, други се измъчват от нея, трети искат да пуснат в личното си пространство избраните си любими и да прогонят онези, които напират да влязат в нея…

Недогалена като малка, непознала изпълнена с обич милувка и като дете, и сега, макар вече да беше осигурена с всичко необходимо, на нея все така ѝ липсваше изпълнената с любов ласка, без която всичко живо страда, боледува и линее... Може би и това, че беше останала дребничка, се обясняваше с факта, че е трудно да пораснеш без пълно с обич докосване, все едно без някакъв незнаен специален витамин...

Снабдих се с всички излезли до тогава педагогически книги, списания и ръководства. Четях, прилагах прочетеното и наблюдавах за резултатите. И постепенно си изработих свой собствен метод за преподаване, а и за отношенията ми към учениците. Постепенно разбрах как трябва да се отнасям към умните, тъпите, мирните, буйните, ленивите, лъжливите, мръсните, нечистите и пр. Често възнаграждавах прилежните, като им подарявах някои учебни пособия - писалки, калеми, хартии, тетрадки и пр. Помагах и на бедните ученици с дребни, но чувствителни за тогава помощи. И колко ми бе драго, като виждах ясно прекрасните резултати от дейността ми. Изваждах учениците си на разходка в полето, а една събота ходихме с по-големите на планината "Голеш", "Ат-бунар" и даже до върха на Стара планина (Равна). Такива удоволствия съм изпитвал от учителстването си в Златица, каквито никога след напущане на учителството не съм изпитвал.

Работа ми бе по воля, по сърце, по угодата ми.

В Лом за пръв път видяхме Дунава. Струваше ми се, че не е река, каквато бях навикнал до тогава да виждам, а поле, залято с вода, която може да се прегази; дълбочината не си представях.

С влака за Санта Маргерита. Палми, портокалови дървета, туристи. По-нататък с кораб или автобус. Да кажем с кораб. С автобус е делник. С кораб е почивка.

Какво смяташ да правиш, Конрад?
Пустиня или джунгла, или море, или небе, отговори той.
Това бяха последните думи, които чух от него.

Как са ми втръснали подобни главоблъсканици, как копнея да не ми се въртят чак толкова мисли в главата. Лежа в леглото и правя рекламации. Бунтовник само в леглото.

Защо Фриц е щастлив?
Фриз не е гладен, ни жаден, не зъзне, има жилище, има работа, има всичко!
Същото важи и за Ханс.
Защо Ханс е нещастен? (Дори без грип!)
Някои от причините за съвременната нищета се споменават вече само под сурдинка, понеже минават за залежала стока: бетон, бруталност, анонимност, студенина, конкуренция, смърдящ въздух, вобяща вода, шум, А(атомна)-бомба, В(бактериална)-бомба, С(химическа)-бомба.
Но нали всичко това го има и при Фриц! И въпреки това - happy!
Дебелокож?
А Ханс чувствителният? Този с тънката кожа?
Май ще излезе, че всички проблеми са само кожни проблеми? Човешкото щастие - дерматологичен случай?