Цитати на NeDa

Да, всъщност аз не съм бил никога писател. За мен е била достатъчна само мисълта. Тя ме радва. Всичко след нея ми е неприятно.

Поезията, особено когато е хубава, се чете неведнъж. Това е може би обезщетението, което тя получава от късотата си, за разлика от дългите романи, които се прочитат само веднъж.

Дъщерята

Моята майка
(дано не сте я виждали!)
беше много грозна жена.
Това дори е малко да се каже:
тя беше направо непоносима.

Още от рождение
една гърбица сграбчила снагата ѝ,
за да не може да расте
стройна като фиданка.

Тя нямала детство.
Децата бягали от нея.
Майка ѝ я проклинала:
- По-добре да не бях те раждала.

Каква ли мома е била?
Коя ли дружка ще я повика,
да им смути компанията?
Мама се е криела вечно в къщи.

Отде се намерил моят баща.
Този груб и разтърсен човек
какво ѝ харесал?

Какво го поблазнило?
Мама не е имала
ни чеиз, ни пендари,
ни къща.

Любов ли е било?
Състрадание ли?
Но всеки случай -
чувство.
Иначе как щях да се родя
стройна, усмихната и весела? ...

Всички казват,
че съм най-хубавата в квартала.
Може и да преувеличават,
но все пак съм хубава.

Мама много обича
да излизаме двете,
да я хвана подръка,
да поздравяваме хората.

Аз си оставам наистина убеден, че всеки гигантски кристал е жива книга, която на всекиго може да служи за просвета. Вярвам, Че един ден тайните на природата, записани върху страниците на "каменните книги", които събирах цял живот с любов, труд и упорство, ще бъдат изучени и разгадани от идните поколения, а това е най-голямото удовлетворение и награда за мен.

По нея се усмихват в колесници
престъпници, пигмеи и царе,
а дните в едноцветни върволици
отлитат, като непознати птици,
над нейното нестихващо море.
из "Улицата"

И все пак писмото ме натъжи. "Не знам какво да правя на този свят" - се жалваше Спийк. Глупости на търкалета! Така, де! Какво толкова има да се прави? Просто трябва да ходиш, да играеш, да учиш, да се смееш и още няколко други неща. Въпросът е какво да НЕ правиш.

Най-често не правим нищо особено. Слушаме птиците.

– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.

Понякога казваше нещо, което Егер не можеше да разбере. Употребяваше думи, които той чуваше за пръв път и предполагаше в себе си, че тя просто си ги измисля, когато ѝ се изчерпеха действително правилните.

кибритът е имал различни имена,
сред които най-романтичното "пламък в шепите"
и най-практичното "огън на дребно".

Няма как

Да бъдеш сам и затворен
в безкрая на четири празни стени
с мазилка сякаш от зърнест сняг -
тогава разбираш какво е з а е д н о.

Едно дърво - и не импозантно,
а хилаво, криво, надникло в прозореца
и не дотегливо навътре,
но не и съвсем отдръпнато -
достатъчно, за да го чувстваш интимно.

Готово винаги да ти заговори,
но само когато искаш да слушаш
за приумиците на вятъра,
за внезапната излиятелност на дъжда,
за съчувствието на тишината.

И най-важното всъщност:
че нищо от тебе не иска,
не те поучава на бодрост,
дори със свойто присъствие
ти помага да бъдеш сам.

И призори от прозореца
след някоя злоумишлена нощ -
едно резедаво помахване,
едно разлистено: "Как си?",
на което няма как да не отговориш
с изправяне на нозе: - Добре съм.

Откритие

Чакам празния неделен ден със сърцебиене.
Не че непредвиден хоризонт ще ми отключи,
не че ще ме срещне с новости до световиене -
просто за това, че нищо няма да се случи.

Всяка възраст на деня ще бъде моя собствена:
рошавото русо утро с детската сънливост,
бавно зреещата, сочна плодност на следобеда,
залезът самовглъбен, със вечността се сливащ.

И преди да спусна със домашен жест завесите,
в оня промеждутък между ден и нощ внезапно
ще съзра света, стопен във сенките... Къде си ти,
властна, хищна яркост, дето цял живот ми грабна?

И ще ме застигне закъснялото откритие:
пълен е денят без никакви неща големи,
ден без шум, без екзалтации и без събитие.
Дишам и не иде нищо дъх да ми отнеме.

1967

Все бързам, все нямам време за тебе, майко.
Все скъсвам броеницата на твоите думи.
Когато броеницата се скъса завинаги,
тогава бавно, внимателно ще започна
да ги нанизвам дума по дума
на белия косъм на спомена
и ще треперя да не се скъса.

Слепци се раждаме, слепци.
Прогледналото ни сърце,
догдето стигне до най-близкия -
ще го намери мъртъв.

Страх

Без причина се будя среднощ.
Тишината е пълна с ослушване.
Някой чужд у дома се е вмъкнал.
Ето... подът проскърцва нащрек.
Ето... вещите в мрака се сгушват.

Зная, майко, дошъл е за теб.
Спирам дъх и за твойто дихание
със отворени устни се взирам.
Нито лъх. За един празен миг
те загубвам. И студ ме пронизва.

И аз ставам сирак побелял,
а вселената - сиропиталище.
Една детска усмивка по-малко.
И със още една самота
натежава космичния мрак.

А в зори ме събужда гласът,
който всеки ден шибва пред слънцето:
- Бързо ставай! И всичко забравям,
и се мръщя, и влизам в деня
с една детска сърдита усмивка.

И не сещам на твойте плещи
натежалото земно притегляне.
И не виждам за мен на прага
как се готвиш за път делово,
вече всичко от себе си дала.

Още тази нощ, майко, почакай!
Още... утре ми дай като ябълка,
от гласа ти обелена, слънцето!
Ти земята на гръб повдигни,
за да бъда аз още дете.

Още колко...
1969

Безтегловност
...
Дайте ми едно дете!
На ръце до отмалялост да го нося.
Като гири с грижи да ми натежи.
За да пазя равновесие
и посоките да различавам
във въртящия се свят.
1968, Троян

Двамата споделят любов към физиката и музиката. Често свирят заедно - Айнщайн на цигулка, а Борн на пиано.

През 2016 г. са доказани и гравитационните вълни, предсказани от Айнщайн сто години по-рано. Това носи Нобелова награда на Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Торн през 2017 г.

Паули пише:..."Математиката на примера за материална точка между две стени и принадлежащите им вълнови пакети обърнах така в моите лекции, че да да се включи формулата за трансформацията на тета-функцията. Но това е само един детайл."
Това е повече от детайл. То показва, че от дълго време всичко, което имах да кажа, бе познато на Паули. Но това не ме засрами. Защото още от времето, когато беше мой асистент в Гьотинген, аз знаех, че той е гений, сравним със самия Айнщайн...

Все пак на този свят няма никой, когото да уважавам по-дълбоко и на когото дължа повече от теб. Нашето моментно различие на мненията не променя нищо от това.