Цитати на NeDa

Единосъщна е душата на човека,
но тя различно струва.
Един достига до върха полека,
друг като пламък лумва.

Един обича страстно всичко живо,
от всичко се вълнува.
Спокойно друг в леглото си заспива,
имота си сънува.

Това е от столетия познато,
ако не го признаем,
ний между истината и лъжата
неспирно ще блуждаем.

Несебър

Брегът не издържал,
разкъсал се на две
и сушата се вдала в залива,
след нея къщите се спуснали,
едва успели на ръба да спрат,
стаили дъх,
притиснати една до друга,
с отворени очи
срещу морето.
Четирсет църкви
гръмнали зад тях
като четирсет
трепетни сърца...

така видях
Несебър от морето
и още от далече ми се стори,
че са разтворени
прозорците широко
и в рамката на всеки
е вкована
една икона -
жени подпрели с длан глави
и чакат.

15 април 1966 г., Бургас

Марко беше открил шампанското, неописуем възторг заля лицето му. Освободи тапата от теления ѝ арест, отпуши бутилката с лек пукот...

Въпреки топлото време, което заявява за себе си през отворените прозоеци, се събуждам като отспала си Снежанка.

Сякаш издърпал най-едрата риба от реката на моите мисли, Марко каза...

Помещението имаше сякаш похлупак от нощ.

Нощният дъжд бе освежил всичко. Слънцето беше изсмукало локвите, само тук-там още личаха мокри места.

навсякъде се виждат саксии, които цъфтят с такова безумно отчаяние, сякаш дните им са преброени.

Сънят ме полазва незабелязано, и още преди да съм почнала да мисля и да се въртя насам-натам, вече ме няма.

Ято дребни птички рисува нервни шарки в небето.

Над мен кръжат гларуси и раздират хоризонта с писъците си. Водата е спокойна и пълзи към брега на тънки дипли, които почти не се разпенват.

Наоколко обикалят туристи, обединени в разузнавателни взводове.

От някакво свое откритие слънцето озарява разпросттрялата се надалеч сивота.

Щурец и мравки

Е, хайде аз съм щуравият щурец,
вие сте мравките -
прилежни, примерни, целомъдри.

Докрай ще играем играта.

Проспивам щъкащия ви ден,
прозяпвам борсата,
на вашите сборища дремя.

Но затова пък нощем...

От мравешкия ви сън
със своето стържене,
ако аз не ви събуждам,

откъде ще знаете, че има звезди?

1986

Диополд оптика

Опитай тези лещи.
Бездънен въздух.
Отлично! А сега?
Сега ли? Светлина и само светлина, под нея малък е
светът като играчка.
Много добре, ще ти монтираме стъклата съответно.

Алекзандър Трокмортън

На младини крилата ми неуморими, силни бяха,
ала не бях видял аз още планината.
На възраст вече зърнах планината,
но моите криле отпаднали не можеха да стигнат погледа -
разбрах, че геният е мъдрост и младост.

Минерва Джоунс

Минерва, селската поетеса съм аз,
осмивана, подигравана от местните дебелаци
заради тежко тяло, кривогледи очи и тромав вървеж,
особено когато Уелди Касапчето ме хвана накрая
след бясна гонитба.
Изоставена със злочестината си в ръцете на д-р Мейърс,
бавно затъвах в смъртта, плъзнала нагоре
по скованите ми нозе,
като човек, който нагазва все по-дълбоко
в леден поток.
Ще порови ли някой в селския вестник,
ще събера ли в книга стиховете, които съм отпечатала?
Бях толкова жадна за обич!
И на живот - ненаситна!

Трейнър аптекаря

Само химикът, но не всеки химик,
може да каже какъв резултат ще даде
смесването на твърди или течни тела.
А кой може да каже
как взаимно ще се повлияят
мъжът и жената и какви ще бъдат децата им след това?
Ето например Бенджамин Пантиър и неговата жена,
добри всеки за себе си, но лоши един спрямо друг:
той кислород, тя водород,
а синът им - огън опустошителен.
Аз Трейнър, аптекарят, смесвал цял живот химикали,
загинал по време на опит,
живях неоженен.

Товарен кон. Тиха меланхолия. Мощна мускулатура на краката и хълбоците. Усет за каруца, теглена от мен и за чуждо тяло върху гърба ми. Силен копнеж за препускане през ливади, за цвилене и скубане на люцерна и робско чувство на подчинение и обреченост. Питомното и дивото се бореха в мене и аз бях безпомощен да определя кое е по-хубавото.

- Чух нещо за присаждане на животински мозък - прекъснах го аз. - Отговаря ли това на истината?
- Абсолютно. Ако искате, можем веднага да направим няколко експеримента с вас.
...
присадете ми мозък на гълъб, куче и товарен кон.
Отидохме в съседното здание, където се помещаваше лабораторията, и експериментът започна.
Гълъб. Това бе великолепно. Летях под небето и гледах пъстрата земя. Нямах чувството на страх, само отделни сенки ме стрсваха. Когато кацнах на гълъбарника, тревогата ми се засили. Всяко трепване на листо, всеки шум, всеки тон ме държеше в напрежение. Обичах да си пощя перата на слънцето, да галя с човката си женските гълъбици, да храня малките си, бях също като човек, но чувствах, че мозъкът ми е много малък и затова само отразява и реагира, без да прави логически разсъждения.
Куче. Безкрайна радост от живота. Безкрайно възхищение от тези, които са ме погалили по гърба или врата. Преклонение към човека, който е по-мъдър от мен, и вярност, вярност до гроб към неговия дух.