Цитати на NeDa

Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Всичко може да се случи,
щастие дори.

Романтично начало.
И финал необясним...
Влюбваш се
в непознат.
Намразваш
любим.

Горе луната тихичко плува,
нежно вълната брегът целува.

Христо Силянов

Пейо Яворов познавам от Сливен. През 1897-1898 г. той беше телефонист. Хранеше се при Агопа. Беше в нашите среди и какъвто си беше нелюдим - стоеше си настрана... Но ние открихме кой е, когато се явиха негови стихове в "Мисъл".

След отиването му [на Елин Пелин] в Париж у него настъпи нов упадък. Грандиозната французка култура и художествена литература му съвсем завиха свяст. Докато по-рано догонваше Чехова, сега се тури в релсите на Мопасана.

Псевдонима си той взе в Сливен от песента "Елин-пелин, зелен пелин".

Трябва да се съгласим, че не само вдъхновението създава поета. Настойчивото поетизиране също може да създаде име на поет.

С очи сини и с нос римски
пред мен сега стои Вутимски.
И казва ми той нежно: - Герка,
ти, моя рибко златоперка.

аз вярвам, че ще се спаси земята,
която Космоса насам-натам подмята.
Аз вярвам, че човека ще пребъде
и своите безумства ще осъди.

Бяло пространство, глухарче разсипано всъде.

Мен никога не ще ме оценят,
тъй както сам не мога туй да сторя.
Живял е в мен щастлив светът,
за миг намерил своята опора.

От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Пословична балада
***
Тъй както храним страхове,
че песента ни е изпята,
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
изстиват ни така местата
(малцината са болшинство!)
и ние си пасем тревата,
дори да чукнем на дърво.

Във мир да бъдем. Стига суета.
Искра във младост - огън в старостта.
Йерархия? Апостолски на стреме.
Очаква път човекът да поеме.
Не бива да допуснем глупостта
да тръгне към небесните врата
на ближния си ризата да вземе.

Бедняшка бе му участта
под тегнещия небосклон:
пронизн от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целия със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.

CLXXVI
Сложете ме във храма наш
"Сент Авоа", като почина -
там на таванския етаж
да си вися като картина,
рисуван с въглен, че мнозина
ме знаят черен по природа...
Уви, без паментник ще мина,
защото ще издъня пода.

CLXXVII
А пък на гроба ми мизерен
най-скромен надпис поставете.
Писец да няма, въглен черен
ще ви попадне във ръцете.
С големи букви там пишете,
но без излишна суматоха!
Поне с това ме запомнете,
че бях един добър пройдоха.

Епитафия
CLXXVIII
Почива тука мъченик,
сразен от бога купидон:
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
За туй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове...

Отказах аз на не един
(В което нищо умно няма!)
заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма -
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.

Сън и събуждане

Съня нормализира обществото.
На сутринта то отново пощурява.

Стихотворение

Музиката обвива с ласкави бинтове
моите нерви.