вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5595 цитата от 1400 заглавия.

Страници: Първа  < 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 >  Последна

Барокови градини се възземат
на ложи и тераси към твърдта
и древни храмове спокойно дремат.
Мегдан ли, или най притулен кът -
безкрайна сплетеност ти се открива.
Размахната една през друга крива.
Стени не ще се нивга изравнят.
Палати, храмове огъват ската.
Събрали са те толкоз светлина!
Тъмней градът от другата страна.
Подвижно огледало по средата.

***
Очите ту отвъд са, ту отсам.
Как мощ зиждителна омайва госта!
На звук и отзвук ли с играта проста?

Светиите задържат се одвам
връх своите подножия на моста:
одежди буря вее... Гледам ням.
От хълмовете парк по парк се свлича.
Като възвряло - кули, черкви празни
и тия домове на първенци
със покривите си разнообразни.

Да, стъпала през времената разни.
Най-горе - монастири и дворци.
Ту на злодеи твърд, ту на светци.
Па и пред тез стени, които носят
ред векове, подпори без да просят:
погребан в зимници романски свет.
Спокойно е във проходите стари,
макар там често дрипав цигулар
по плесенясал двор да сипе жар.
1930
1937
и всеки охлюв на барока млад
Във тежкий въздух патина на прах,
подприщеност, омарност, бавни криви.
И в миг избухва във контрасти диви
на формите внезапния размах.
Термините не са салонно-поетични, трудно е да се предположи, че биха могли да бъдат употребени в лирическа творба. Ще ги срещнем в учебниците по архитектура. И все пак Кирил Христов не се страхува да ги използва. "Издърпани в системи мощни оси"... "натиск", "фуга", "фасада"...
Колко български поети в самото начало на 30-те години биха се одързостили да прибягнат до такъв делничен технически жаргон?

Димитър Аврамов в предговора
Врати

Тези хора на пътя защо са излезли
и къде из мъглата отиват, не знам,
та в дома си голям зад вратите железни
са оставили мъртвия сам.

Той лежи гологлав и невидим отвътре
и очи в тъмнината объркан върти.
"Боже мой - казва той, - тука всички са мъртви,
за какво са им тия врати?"
из Врати от Георги Борисов
от NeDa, 16.11.19 в 18:06, Рейтинг: 0
Хоро

Дърветата, които сякох,
животните, които бих,
сърцето, на което лягах
и в сълзи весело калих,
сега за всичко отмъщават
и нощем, свикнали на зло,
хорото свое заиграват
с отсеченото ми легло.

Подсвирват боровете тънко,
замират крушите в захлас,
подрипват трънки и издънки
и гръмва дъбовият бас,
и през очите ми изскочил,
размахва орехът калпак,
а в ноздрите ми точно сочно
пъхти пияната липа.

Поли запретнала нагоре,
люлее дюлята гърди
и впива змийския си корен
бръшлянът в моите пети.
На кръв копривата налита
и хуква дървеният праг,
докато мравките наплитат
въже за белия ми врат.

Тогава вълците запяват
и ахват песовете в хор.
Комарът писва и задява
настръхналото ми ухо.
Тръбят прегракнало петлите,
набиват гълъбите крак,
търчи хлебарката честита
и суче паякът мустак.

И плъх на ъгъла потропва
и с котките върти любов,
и охлювът разгърден пробва
обувките ми, цял във пот,
и храбро червеят настъпва,
и бие моето сърце
насред хорото като тъпан.

И плаче, удря и сече.
из Врати от Георги Борисов
от NeDa, 16.11.19 в 18:05, Рейтинг: 0
Самотният път
Изкуството на Лика Янко е твърде лично и изповедно по своя характер. В този смисъл то е дори в редица отношения автобиографично /автопортретите ѝ са пряко доказателство за това/. За много от своите композиции тя държи ключа към скритата им символика.
Без нейните обяснения (впрочем винаги крайно любопитни) много от тях се превръщат в енигматични знаци, което естествено никак не намалява сугестивното им въздействие.
За да характеризирам тази лична, субективно-изповедна страна на нейното изкуство, употребих израза "индивидуална митология"...
из Лика Янко от Димитър Аврамов
от NeDa, 15.11.19 в 20:45, Рейтинг: 0
В споменатата ѝ поредица би могла да се вмести и една от великолепните ѝ "бели" картини. Тя я назовава "Художникът и пролетта", а също така и "Пролетен шемет", като вероятно за доуточнение и ориентация прибавя и френския превод - vertige printanier. Създала я е през един невероятно хубав месец март на 1976 г. във вилата на вече покойната ѝ приятелка пианистката Дора Миланова в Симеоново, където заедно са преживяли незабравими дни. Там, далеч от града, в пряк контакт с внезапно пробудената природа - със земята и водата, с кристално чистия въздух и пролетния вятър, със замайващите ухания на минзухари, наболи тревички и напъпили дървета, Лика създава това забележително произведение.
из Лика Янко от Димитър Аврамов
от NeDa, 15.11.19 в 20:32, Рейтинг: 0
Първото впечатление от него е бялото, чистото бяло, сякаш художничката е предала /а предава и на нас/ шока от пролетното замайване. След туй, след "окопитването", зад воала на ефирната белота, разпознаваме ефирните конфигурации /отново бели/ на един свят, точно казано, побъркан от радост - радост, която само детето е способно тъй фантастично да изживее. В центъра естествено е художничката /седнала на кресло всред природата/. Всъщност тази пролет е нейна - нейно творение, нейно преживяване, нейна екзалтация. Върху себе си е изписала цифрата 19 /която тя носи върху работните си престилки/, сиреч 19 март, рождения ѝ ден - още един повод за изключителността на ситуацията.
из Лика Янко от Димитър Аврамов
от NeDa, 15.11.19 в 20:24, Рейтинг: 0
Върху главата ѝ - птиче, което вирнало глава, възторжено пее; друго птиче - върху дръжката на креслото; трето - кацнало върху слънцето, и то пее; наоколо кръжат огромни пеперуди, летят къдрави облачета, цъфтят екзотични цветя; дървото, сякаш и то е обзето от шемет, изглежда странно огънато, раздвижено, стилизирано, фантастично; над него - още едно слънце /за такова еуфорично преживяване едно слънце явно не е достатъчно!/...
Всичко трепти, всичко лети и шеметно се движи. Дори къщите са се обърнали с покривите надолу. И подписът на художничката е обърнат... Цялото това шеметно "пролетно тайнство" едва ли би било пълно, ако липсваше котка. И тя наистина е там /котката на Дора/, на свой ред замаяна, ококорена, единствена от всички вцепенена, стъпила върху някакви полусфери с разцъфнали по тях цветя. А може би и те са сегменти от нови слънца и планети!
из Лика Янко от Димитър Аврамов
от NeDa, 15.11.19 в 20:15, Рейтинг: 0
Ясно е: тази "Пролет" на Лика не е поредния годишен "сезон", преходно състояние в неспирния поток на времето. Бидейки субективно видение, индивидуален мит, тя живее извън времето, неподвластна на неговите необходимости, свободна от всякакви принуди. Познатите ни физически гравитационни и биологически закони тук са невалидни, просто не действат. Други са нейните закони - на духовно привличане, на универсална симпатия, една лична космогония на любовна мистика, която свързва всички хора, животни, пеперуди, птички, цветя, дървета, слънца... небетои земята също са се слели. Човек не знае земята ли се е вдигнала на небето или то е слязло на земята. Такова състояние на съвършено блаженство е райско - природата и животът преди грехопадението, преди началото на историческото време. Личен вариант на един прадревен и постоянно действащ мит - носталгията по Рая.
из Лика Янко от Димитър Аврамов
от NeDa, 15.11.19 в 20:08, Рейтинг: 0
Кирил Христов е роден лирик, без мярка лирик.

Кръстю Куюмджиев
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.11.19 в 21:32, Рейтинг: 0
Буря

Гаснее, тъне слънце зад вълните.
Заход е цял във кървав плам облян.
Във мъртвото спокойствйе на водите
роди се буен, бесен ураган.

Стъмни се. Рукна дъжд. Корабът преко
лети във непрогледна мрачина,
клони, завива - и се плъзга леко -
и праскат глухо морските платна.

Но всички тамо са души моряшки,
сърца корави, мускули юнашки.
Бряг дал е бог за старец и за раб.

Спокойно впиват взор те в мраковете:
беда ли им е среща, фар ли свети,
все с песни хвърка скитника-кораб.
из Поезия от Кирил Христов
от NeDa, 13.11.19 в 8:28, Рейтинг: 0
Всяка нощ насъне неизменно
идеш и оставаш до зори.
из Вечната и святата от Елисавета Багряна
от NeDa, 12.11.19 в 21:37, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 >  Последна