Цитати на NeDa

***
Една от видовете смърт
това е
да не вярваш в нищо.

Раждане

Животът е така прекрасен
като дългоочакван гост,
когато е красив и ясен,
спокоен, радостен и прост.

Промисъл за вселената
...
Хилядолетните цивилизации
са оцелели само със по няколко руини -
на милиони същества печални знаци.
Историята не брои човешките години.
Свръхземни сили нашето потомство определят
и мъртви, над света треви и птици, хора и листа се стелят.

Човек не е, разбира се, най-висше същество.
По-висши са от него мравките и скакалците.
Те ще изпият сока от зеленото дърво,
ще изгризят посятото във равнината жито.
Земята пак ще се превърне във пустиня,
каквато е била преди милиард години.

Кладенец
...
Там съзведията вечни
си играят на билярд.

Искам да изкажа желанние, но не мога. Може би така е по света - лесно е да говориш, когато нещо просто ти се иска, а е мъчно, когато много ти се иска.

Времето в такива случаи не се изчислява в часове, минути, секунди. Влюбените и затворниците си служат с друга математика.

Привилегията на някои съвсем незначителни спомени е, че се инкрустират като миди.

Самият аз също често съм се колебал пред чековете на рекламата и възбудителната нищета на изкуството.

Нищо по-злокобно от обилен обяд между мъж и жена, когато връзката помежду им се разхлабва. Ние ядохме бавно и без охота филе от калкан, подправено с недомлъвки, дроздове, плувнали в принуда. Виното арбоа имаше вкус на недоизказани обяснения. Разговорът лъкатушеше вяло. Жените, които не обичаме вече, мъчно намират верния тон.

Фрагмент

Пръска се огледалото.
Оцеляват парчета.
Нетрайно е цялото.
Фрагментът е вечен.

Розата

Едва полюшва я ветрец.
И бръмбарът се мушва в нея
не зарад сладкия прашец,
а просто да се полюлее.

До главата да има глава, а не пуста възглавница.

Унес
***
Кога ще свърши тази дълга нощ?
Щурците вън кога ще спрат да свирят?
Унасяш се и проумяваш изведнъж:
от самота най-бавно се умира.

Тече реката, мътна и студена.
Под чужди небеса тека и аз.

Old Nebraska Grraveyard

The names are barely legible.
The stone has began to forget.

Селско ноктюрно
Едно село заспива на скута на планината.
Капнали за сън, звуците
се утаяват на дъното на тишината,
а светлините сънливо мятат
над очите си мрачините.
В обора кравите сънуват Млечния път,
а в цветните сънища над кошарите
най-ярко искри
зеленото на пашата.
Едно село заспива, чезне, няма го...
Само месечината плахо наднича над него
иззад рамото на планината смълчана.

Младежко сборище

Намаляха странно съблазните,
останаха назад старите изкушения,
не ги ли довиждаме, не ги ли изчакваме
и ставаме все по-чисти и непорочни,
за да стигнем до пълно целомъдрие.
Затова ли раят пълнят
само беловласите праведници,
сякаш за тях е бил отреден.
А за младите - адът,
адът - истинското младежко сборище.

Възел

Мътни са звуците,
искрящо - морето,
тъмни са клоните,
светло - небето,
мрачни са мислите,
бели - крилете,
студени са думите,
топли - вълните...
и всичко на възел
е стегнато в мене.

ПРЕДИ
душата и тялото живяха
в пълна хармония.
СЕГА
душата разпознава с мъка
поразеното от времето
тяло
и отчуждена вече опитва
да се изтръгне напълно
от него.

Детето под ключ

Винаги мислех, че обичам децата,
а защо от десетилетия
задържам детето затворено в мен
без вина и присъда.
То наднича през очите ми
като през тъмнични прозорчета,
но след миг се дръпва поразено назад
и бързо се свива в най-тъмния ъгъл
на своя затвор.
Аз ли го ужасявам със свойто бездушие
или изтръпва пред тежкия тропот
на външния свят.
Винаги мислех, че обичам децата,
а все така оставям детето под ключ.
Ще настъпи ли някога и за него амнистия?
Дано да не бъде,
когато и то като мен остарее.