Цитати на NeDa

Не слушам критики и книги
и всичко ми е все едно:
тъй както съм роден пристигам -
по-прост от мирис на сено.

За поетичното приличие
не искам и да знам дори -
сърцето ми в пожар лиричен
гори и нека изгори!

Пред мене светли коловози
прорязват цялото поле -
по хълма селяните возят
с коли огромното небе.

Твойта песен из кръчмите вечер
като мирис от жълти липи!
През липите далече, далече
една селска талига звъни.

Топъл взор, топла циганска кожа -
а гласът като равни поля!
На талигата черга ще сложа
и под чергата - ти с песента!

Да се слива безкрайната песен
с аромата на прясно сено,
а под чергата, цигански весел,
топъл дъжд да звъни цяла нощ!

Да се свършат гори и полета,
и земята да свърши пред нас -
ще блести само пътя ни светъл,
и над пътя ни - млада луна!

А когато дъждът се излее,
и по мокрите листи денят
натрошеното злато посее
и полята пред нас заблестят -

твоя глас като сто чучулиги
да се пръсне по вси небеса,
да се рони от клони и ниви
само песен и ситна роса!

Да остане далече, далече
само мирис от жълти липи -
тая радост из кръчмите вечер
с песента си напомняш ми ти.

От хълма тръгнало небето
върви обистрено към мен -
и тихо щастие в сърцето
ми обещава тоя ден.

Шумят зелените дъбрави,
сияе слънчевия свод -
о, моя песенна забрава,
о, мой лиричен ледоход!

Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица премълчи
и въртоп от улици бездънни
се разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нож,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.

И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш:
Аз съм тук.

На кръстовището
Светозар Игов

Недейте светофара да вините,
нали в литературния въртоп
критикът също сменя светлините:
- Класик: мини!
- Начеващ автор: стоп!

Случаят
Вера Мутафчиева

След четвърт век - защо да крия -
литературна ангария,
ррразбррах,
че творрческата мъка
не е като мутафчилъка!

Директива
Димитър Методиев

Достатъчно сме пели песни птичи!
Продухвайте гърлата си за оди,
та както пътя ни
се намосквичи,
поезията - да се наметоди.

Парцалиада
Георги Парцалев

В пълни зали, в празни зали -
вред,
където сме играли,
смях се сипе на парцали!

Блага билка
Пелин Велков

Макар и стрък от друго семе,
но с името избивам клин:
все някой може да ме вземе
за половин
Елин Пелин!

Има време
... черноработник риж.
Иван Цанев

Свойте книги, съблечен по потник,
седем пъти преписвал Толстой...
Аз съм рижия черноработник,
който сам се възпира: - Постой!

Три години ще минат и хоп! - три
нови стиха от мен ще четеш...
Погледни ги през мойте диоптри
и повярвай в таланта ми свеж!

Всеки бърза, дори не разбрал, че в
бързината преплита език...
Одобрявам колегата Далчев:
има време да станеш класик!

Зъб за зъб
Кръстьо Станишев

Превеждам Гьоте.
Лягам примирен
и го сънувам, че превежда мен.

Тъй де...
Знамената не тежат...
Николай Христозов

Ако други ги държат!

Дилема

... не ми се умира,
не ми се умира.
Петър Алипиев

Лалугерът вече
стърчи като палец,
на сламка люлее се
паяк скиталец,
калинка саминка
под трън се провира -
не ми се живее,
не ми се умира...

Макар, че е мътила
толкова пъти,
кадънката ляга
отново да мъти
и ситна лайкучка
цъфти по баира -
не ми се живее,
не ми се умира...

Режим на икономии
Стефан Поптонев
Цял пронизан от творческо рвение,
дялам разкази и новелки...
А това е спестеното -
белки
стихне за някое стихотворение!

Контапункт
Радой Ралин

Нека тоя да се блъска с лакти,
друг да гони вятър и мъгли.
Вярвам само в личните контакти.
Само в безопасните игли.

Мога под секрет да ви открия,
че сдружавам огън и вода...
И понеже съм с брада самия,
нямат мойте вицове брада.

Обратни рефлекси
Генчо Узунов

Публиката родна възхитили,
вече я възпитахме така, че
на трагедиите да се хили
и от фейлетоните да плаче.

Нах примитива
Николай Хайтов

Моля се да ми даде аллах
вярна мушка и искра в огнивото:
питомното, агов, изтървах,
да сега ще гоня дивото!

Актьорът

***

Жал ми е
за всички непрокопсали,
непознали
миг сълза и смях.

В къщи днес няма гост.
Дано да дойде някой.
Тихо стоят на пост
черга, звънец - и чакат.

Може да дойде пак
стар и добър приятел,
с някой последен влак
някога в път изпратен.

Или ще пуснат плик
с почерк отдавна секнал,
и от невярващ вик
стълбите ще отекнат.

А може с гръм и взлом
болка да влезе дива.
Сенките в тоя дом
като сърца се свиват.

Може да няма гост.
Може да дойде - никой.
Няма ни вест, ни кост.
Къщата страшно вика.