Цитати на NeDa

Слънцето изглежда никога няма да се покаже над Добруджа и парцаливите мъгли тъй и ще засипят със сиви отрепки продородната земя. А бурените тъкмо такова време чакат - избуяват не с дни, а с часове над нежните кълнове на слънчогледа и царевицата. Ще отстъпят ли кооператорките пред враждебното небе, чиято влага прониква до костите, пред тежката кал, която превръща нозете от глезените надолу в безформени черни гюлета, пред мъглите, които закриват всякаква радост от погледа? Не. не е женската армия оная, която да вдигне ръце и да захвърли оръжието пред враг, пък бил той и такъв силен и опасен, какъвто е кишата. И замахват те със своите оръжия, с мотиките срещу този враг - метър по метър, ред по ред, нива след нива.

Дъжд, дъжд, дъжд... Такъв дъжд, както през есента на 1953 година рядко се е изсипвал над Добруджа. И не само че оловното, бездънно ведро над равнината се е пробило, и като че Голям Сечко е подранил с ледената си разходка по омърлушеното, нагизнало, зъзнещо ширине.
Но не зъзне само земята, а и лицата на хората са поморавели от студ и како никога по това време над всички комини в селото се вие непрекъснато дим. Като никога по това време хората бързат тук-там, навлекли тежките кожуси.
А царевицата стои необрана тъжно по нивите. Не е онази спретната, изправена горно зелена хубавица, а някаква сиротна Пепеляшка - скръбна, изоставена от всички.

Дълго се заседявах с гръб, опрян в стеблото на някой бор, взирах се към светлинките в полето, напразно се ослушвах за шумове в гората и не разсъждавах, а просто чувствах, че и аз съм част от тая гора, невъзмутим като снажните борове край мене, че и тоя ден се бе родил с пукването на зората уж да освети изпълнението на някоя моя задача, а ето, че утрото неусетно се бе преляло в беззвездна нощ, без да съм свършил нищо повече от онова, което и катеричките, скрити в хралупите си, или птичките и наперените гламави сойки, сега онемели в короните на дърветата, бяха вършили през целия ден! Едва сега можах да вникна в онова преклонение на ориенталците пред празното съзерцание и отклонение от всяка трудова дейност, което бях наблюдавал години наред в Цариград, без да мога напълно да го схвана и асимилирам. И вместо да изчуруликам от радост като някоя птичка, скритом се усмихвах на щастието, което бе мое. Нито дните на седмицата вече имаха име и значение, нито разделях делника на отделни часове и минути. Съществуваха зора и пладне, привечер и нощ - като четирите годишни времена. Вълнуваше ме само промяната на времето.

Ако за подръчен материал учителят творец има ученици в пубертетна възраст, когато разумът постепенно слага юзди на въображението, а впечатлителността се изостря, неговите благородни усилия ще оставят траен отпечатък върху характера и личността на бъдещия гражданин.

Застъпени са и по-неизтънчени способи:
презглава в работа, пране на ръка,
бясно и сляпо скитосване.

Ти, който отглеждаш отегчението
в стъклените оранжерии на своя поглед...

Гневно

Неразделните ние - паянтова вечност
от "Обичам те още" и "Обичам те още". Дотук.
В последен пристъп на гняв и човечност
да си тръгнем един от друг.

Краен квартал

До колене тук затъваш - във всичко.
Даже снегът е дълбок като сън.

Предел

Очите му са толкова сини, че целият е небе.
Идва и си отива.
От теб - и без теб.
Ти оставаш в любовната гробница - жива.

Вечност

Come lovely and
soothing death.
Whitman

Тя не е ни грозна, нито страшна,
както я рисуват по света -
тя е целомъдрена и ясна:
проста и спокойна е смъртта.

Само трябва всичките си мисли
във забрава да успокоиш:
да полегнеш във завивки чисти,
да притвориш клепки, да заспиш.

Може би не ще се пак събудиш -
няма да преследваш нова цел...
Цяла вечност сладко ще сънуваш
слънцето до своето сърце.

Слънце

Нашите майки седемдесетгодишни
са вече малки момиченца.
Те се разхождат под цъфнали вишни
и къткат пиюкащи пиленца.

Гледа ги слънцето с нежност и страх,
милва ги и им се радва,
и предпазливо надвесва над тях
своята огнена брадва.

Пашкул

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в свойта самота.
Врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.
Атанас Далчев

Смъртта подготвя хората и нежно
ги моделира в своите ръце.
Грижливо тя им страстите изцежда,
замрежва с бръчки морното лице.

И ти разбираш мъдро и спокойно,
че се смирява буйното море,
че те люлей на длани слънце знойно
и че така е много по-добре.

Не те затварят старите години,
не те зазиждат - ти в това грешиш.
Те само те обвиват със коприна -
в пашкула като буба да заспиш.

Проклятие

Капе тежък покой.
От небето струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.

Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.

С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен...

Ако не умре

Ако не умре от самота,
човек може дълго да живее.

Математика

Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смърт, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети,
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.
Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.

Градско дърво

Има ли разум във тебе, Вселено?
Никакъв разум няма...
Звездната нощ се надвесва над мене,
черна, дълбока, голяма.

А на дървото се сбират да спят
хиляди рошави птички.
Гушат се те. И във ужас пищят
техните малки душички.

Той обичаше да си поддържа, ако се изразим на журналистически език, и една своеобразна рубрика - "Моето предстоящо щастие".
Тамара Г.

Без нея малко бих написал.

Любовно признание

Само въздухът около теб ми е достатъчен.

Народна песен

Ти ми увиваш сарми със зеле,
ти ми увиваш.

Ти ме погалваш, когато плача,
ти ме погалваш.

Ти ми постилаш, когато легна,
ти ми постилаш.

Ти ще си край мен, когато умра,
ти ще си край мен.