Цитати на NeDa

Изкачи се на покрива на своя дом и погледни Хакелдамовото поле: омраза отляво, омраза отдясно и между тях — онзи, който, както разправят, с любов и разум искал да помири двете страни. А освен това ще видиш и маса зяпачи, които обядват през това време, донесли са и храна със себе си.

- Аха - рече Пилат. - Значи вие разпъвате на кръст всеки, който се заеме да извърши нещо свястно.
- Кажи-речи - каза Наум. - Но работата не е толкова проста. Понякога ти се струва, че хората се впускат в борбата повече от омраза към другите, отколкото от желание да осъществят оная свястна идея, която проповядват. Хората биват разпъвани заради нещо красиво и велико.

А след като видиш, че грамовете и теглилките са в ред, ще претеглиш още веднаж месото и веднага ще разбереш кой е прав, месарят ли, или жена ти. Интересно, Филагоре, - хората проявяват повече ум, когато става въпрос за парчето месо, което са купили, отколкото когато става въпрос за обществените работи. Виновен ли е Никомах, или е невинен? Това ще проличи на теглилката, ако теглилката е в ред. Но ако искаш добре да претеглиш, не бива да духаш в блюдото на везните, та да се наклонят на едната или на другата страна. Защо твърдите, че служителите, които водят следствието по делото на Никомах, са мошеници или не знам там какви?
- Никой не е казвал такова нещо, Евпаторе?
- Помислих, че не им вярвате; но ако нямате основания за недоверие, защо, по дяволите, им духате във везните? Това трябва да е или за това, че не сте заинтересувани да излезе наяве истината, или пък че това е подходящ случай за вас да се разделите на две страни и да се карате. Махайте се, по дяволите, всички вие, Филагоре: аз не зная дали Никомах е виновен, но всички вие решително сте виновни в това, че ви се иска да нарушите правото.

Срещал съм пътуващи англичани например в Севиля, в Джирдженти или в Перуджа; където и да се намират, те носят със себе си, в своите навици и възгледи късче от Англия, така както бедуинът носи със себе си молитвеното килимче, и не са в състояние да излязат от нея. Имам смътното подозрение, че по този начин е възникнала Британската империя: някакъв британец е слязъл на непознат бряг и там е основал игрището за голф, английската неделя, търговията, топлата вода и къщата със зидана камина. Навсякъде, където се установи англичанинът, възниква английски остров. Пътуващите англичани са амбулантни английски острови. Понякога това важи и за британската политика, но това е, както казва мистър Киплинг, друг разказ.

Друго нещо, което прави впечатление на пътешественика в Англия, са английските тревни площи – не само зелени и гъсти като никъде другаде по света, но по тях е разрешено и да се ходи свободно. Предполагам, че Англия е станала земя на свободата за това, защото там е разрешено да се гази по тревните площи. Може би затова в историята на Англия е имало толкова малко революции, защото британците са могли да задоволяват непрекъснато инстинкта си за свобода само с ходене по поляните. Не смятам за изключено дори и това, че Британия е започнала да владее вълните, защото си е представяла морето като голяма затревена площ, по която всеки е свободен да се отправя в каквато посока си иска.

Пътешественикът остава изненадан най-много, когато в чужда страна намери това, за което стотици пъти е чел или което стотици пъти е виждал на картинка. Смаях, че, когато в Милано намерих Миланската катедрала, а в Рим – Колизеума. Впечатлението е свръхестествено, защото човек има усещането, че някога вече е бил тук или че вече някак го е преживял, насън или по подобен начин. Смайва те обстоятелството, че в Холандия наистина има вятърни мелници и канали и че на лондонската улица Странд хората са наистина толкова много, че чак ти става лошо.

По улиците не се живее, не се гледа, не се говори, не се стои, нито пък се седи; из улиците само се пробягва. Тук улицата не е най-интересното заведение, където пред вас ще се разкрият хиляди гледки и ще развълнуват сърцето ви хиляди приключения; заведение, където хората свирят с уста или се бият, шумят, кокетничат, почиват си, пиша стихове или философстват, ходят по нужда и се радват на живота, и разправят вицове или бистрят политиката, и се обединяват в двойки, тройки, семейства, демонстрации или революции.

Най-голямото предимство на британците е тяхното островитянство. Но островитянството е в същото време и най-големият им недостатък.

Накрая влакът се въвира между някакви странни къщи; сто абсолютно еднакви; после следва друга улица с еднакви къщи; и пак, и отново. Добиваш впечатление за някакво трескаво повторение.

Красив е параходът, който тръби и пори водата с високата си гръд и бълва пушек от дебелите си комини; красив е, когато чезне зад мощния гръб на водите, влачейки подире си воал от дим; красива е далнината и целта, човече, ти, който заминаваш, застанал на корабния нос. Красива е платноходката, която се плъзга по вълните, красиво е да заминаваш и пристигаш. Родино, ти, която нямаш море, не е ли стеснен кръгозорът ти и не ти ли липсва шумът на далечините? Да, да, но тътнещи пространства има и около главите ни; ако не може да се плува, може поне да се мисли, да се пори с крилата на духа широкия и високия свят; казвам ви, има още достатъчно място за експедиции и за големи параходи. Да, необходимо е непрестанно да заминаваме; морето е навсякъде, където има смелост.

Тази огромна скулптура на сър Ърнест Шакълтън посреща посетителите на Кралското географско дружество със седалище в Кенсингтън, Лондон.

Със сигурност нос Ройдс е специално място. Близо 2000 души го посещават всяка година, повечето от тях с туристически кораби, а останалите под покровителството на новозеландски или американски антарктически програми.

До един часа сутринта на 4 март всички вече са прибрани на борда на "Нимрод". Обветрените, брадясали лица на четиримата полярни ентусиасти, заснети на кораба същия ден, говорят за преживените трудности. Те изглеждат като грохнали старци, след като са извървели пеша 2700 километра в най-трудните условия на планетата. Това прави средно 22 километра на ден в продължение на 120 дни. Преминали са през най-големия известен ледник и са достигнали до най-южната точка, покорявана от човек.

След два дни си дават сметка, че няма да могат да покорят Полюса. Затова си поставят нова цел - да достигнат на 100 километра от него. Те складират храна и парафин за обратния път и продължават с една палатка.
На 7 януари ги застига буря и те изкарват по-голямата част от нея в моктите спални чували в палатката. Слушат как Шакълтън и Уайлд на смени четат "Венецианският търговец" с надеждата бурята да не заличи следите им до складираната храна на платото. Краката им замръзват. Шакълтън пише: "От време на време краката на някого замръзваха и на клетия човек се налагаше да ги вади от спалния чувал и да ги връща към живот, като ги слага под ризата на голата кожа на почти толкова нещастният си другар".

Шакълтън започва да мисли философски: "Докато преминаваха дните и се появяваха планина след планина, мрачно величествени, съзнанието за нашата незначителност сякаш неумолимо нарастваше у нас. Бяхме малки черни точици, катерещи се бавно и болезнено по бялата равнина и напрягащи нашите смешни сили в борбата да изкопчим тайните на природата, запазени неопетнени през вековете."

Има огромно количество книги, цели сандъци. Професор Дейвид е донесъл някои от романите на Дикенс и ги чете на глас през месеците без слънце, понякога толкова до късно, че на Шакълтън му се налага да го подсети, че мниава едни часа и е време всички добри изследователи да са по леглата. Шефът носи комедиите на Шекспир и поетичните трудове на Робърт Браунинг, Адамс - "Пътешествия във Франция", Мъри - купчина със списания, а Маршал - "Библията в Испания" и "Вемнецианският търговец". За справки притежават копие от "Енциклоподия Британика". Има и материали за други експедиции "Пътешествие около света с кораба "Бийгъл" на Дарвин и набор от доклади от експедицията на Скот с "Дискавъри". Писането на лични дневници също отнема доста часове.

Музика за размножаване - вечният шегаджия Джордж Марстън пуска грамофон на нос Ройдс на вниманието на гнездящите пингвини от колонията на Адели.

Ако Ърнест Шакълтън не е обичал празниците, нямаше да поръча 288 конфети за отбелязването на зимното слънцестоене и за други празненства на нос Ройдс. Още в Англия си е давал сметка колко важно ще бъде отбелязването на зимното слънцестоене за неговите съмишленици на Антарктида - точка на обратното броене с изключително психологическо значение. След 22 юни хората му вече ще очакват завръщането на слънцето над Южното полукълбо. Тъмните дни и песимизмът постепенно ще отстъпват място на виделината и ведрите мисли. Престоят обаче немалко седмици, преди първите проблясъци на дневна светлина да се появят по обед.

Франк Уайлд си спомня няколко години по-късно в мемоарите си, че членовете на експедицията, които обичат алкохола, са имали седмично "по едно питие на човек в събота вечер". Вдигат се тостове "за любимите ни жени и за съпругите ни", придружени от ироничното подматане: "Дано никога не се срещнат!".

Шакълтън обаче отбелязва на едно място, че антарктическият изследовател от онази епоха, зимувайки сред ледовете, може "да научи далеч повече за природата на човека, отколкото за този леден простор".