Цитати на NeDa

Противно на всички очаквания, Шакълтън успял да завърши своята експедиция, без да загуби нито един човек от екипажа си.

В топлото септемврийско зазоряване черницата шушнела. В градинката пред къщата тлеели като въглени повторно изникнали и нацъфтели латинки. Котка прекосила двора и го разполовила със зеления елмаз на очите си.

"Лагер на търпението" щял да бъде новата база на екипажа през следващите три месеца и половина.
... Останалите прекарвали времето си, като четяли "Енциклопедия Британика", а после се изпитвали взаимно.

Аз съм футуролог

Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.)

И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно - с'еst la vie!*
но никой не напредва с лакти:
тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всички тук е оправдан
един античен израз - "gotini".
И аз съм тук! Но не - така
сама, не както нявга - някоя...
На раменете ми - ръка:
интелигентна, нежна, яка!

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...

*Това е животът (фр.)

Махмурлук

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Булевардът

Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.

Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.

Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!

Сто години суета

След дивите димни безредици,
типични за новия бит,
аз тихичко идвам на себе си.
Но някой е паднал убит.

Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и даже са без имена.

А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прах,
размесен с пороци и навици,
които, уви, надживях.

Те вярно ме следваха приживе
и честно загинаха - в бой.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен порой.

Тук някъде, в мойте околности,
тревясва цял век суета.
Прощавайте, скъпи покойници,
разумно забравени там.

Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица прехвърчи
и въртоп по улици бездънни
се разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нощ,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.

И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш:
Аз съм тук.

През зимата козината на хермелина е напълно бяла. Само връхчето на опашката остава черно.

Полярната рибарка пристига чак от Антарктика в северните райони, за да гнезди и да се нагости през арктическото лято, след което се завръща на юг. Така тя прелита два пъти годишно по над 15 000 километра.

любов

да чакаш от умрял писмо
и той да ти напише

1966
По инициатива на Ефендиев учениците събират жълъди, които са предадени на държавните доставки и с получената сума от 190 лева е закупен акордеон за училището.

1971... С учениците се изучават много песни, предания и легенди. Поставя се задачата на всеки ученик да изследва фамилните имена, имената на местности и традициите на населението.
***
За първи път училището получава духови инструменти, с което се поставя началото на фанфарната музика.

И сърцето най-сетне умира

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да ѝ кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.

1956

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
1929

Молитва

***
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота...

1927

Младост

***
Или минавах край витрините
и отминавах безразличен,
защото сплитах в дълъг ритъм
внезапно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха момичетата
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.

По тъмно аз се връщах вкъщи
и носех своята умора.
Вечерята бе сладка всекога
и меко твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.

1925

Лято

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.

1926

Френският език се изучаваше в лицея - говоря за тия, които искаха да се учат - много добре. Не съм чел нищо писано на френски от Константин Величков, но Стоян Михайловски пишеше на френски великолепно - с необикновен блясък. Разбира се, стилът идеше от дарбата му, но безпогрешното си владеене на френски език бе добил в лицея.

Имахме учители по краснописание. Коранът забранява възпроизвеждането на човешки образ, затова у мюсюлманските народи не можеше да има скулптура, нито живопис. Краснописанието беше на турците голямото изящно икуство. Стените, по които ние туряхме портрети, пейзажи, бяха украсени у тях със стихове от корана, написани по техния художествен вкус.