Цитати на NeDa

Ония глупави мравки, буквите на азбуката, де, не са ли ги измислили пак европейците?

Една и съща вътрешна потребност за изява на чувствата движи композитора човек и композитора славей, маймуните и кучетата имат хумор и се смеят не по-зле от хората, делфините се оказаха едва ли не наши братя по разум, а не сме сигурни дали на земята няма и такива същества, които стоят по-високо от нас. Защото не бива да забравяме, че по отношение на насекомния свят термитите, мравките и пчелите са отишли по-напред, отколкото човешкия род, по отношение на останалите гръбначни животни. Тези обществено-живеещи насекоми са постигнали неща, за които човечеството не смее да мисли още. Те управляват развитието на своите яйца и сами определят от кои да се излюпят работници, от кои войници и кои да станат майки и бащи на поколенията. Нима можем да разберем техния език, начин на живот, техните мисли, ако щете - ние, които сме хилядократно по-големи, със съвсем друга конструкция, създадени за съвсем друг живот? Етологията се мъчи да намери кода на едно взаимно разбиране между човека и животните.

Юни е най-благоприятният месец за орнитологически наблюдения. Гората и полето гъмжат от птици. Гнездата са пълни с яйца и пилета, а горещините още не са започнали, затова всичко цвърти и пее. Милиарди скакалци изпълват въздуха със свирките си, стържат невидими цикади, писукат и пеят синигери, чуруликат чинки и врабци, градински присмехулници - невидими между светлозелените листа на тополите, дразнят с подражание останалите птици, а високо-високо в небето се люлее чучулигово звънче. От време на време асматично си поема дъх торбогнезден синигер и във всяка върба едва чуто бърбори по един малък сив присмехулник. В розовеещото вечерно небе преговарят пъстри пчелояди. Лястовици ловят със стръмни виражи мухи и комари над водата. Случва се някоя от тях да одраска с крило блестящото водно огледало и да разбърка за миг отражението на целия този мирен свят, позлатен от светлина и пчели.

Царството на птиците в много по-голямо, а пернатото население на земята - по-многобройно от човешкото, защото птици има и там, където човешки крак все още не е стъпвал. и това царство има свои приказни принцове и принцеси - кресливите и пъстри папагали, има свои джуджета - големите колкото напръстник колибри, и свои великани - гигантите кондори и буревестниците. В това царство има въздушни пирати и разбойници и смели птици войници, които воюват с мишките, плъховете и лалугерите, има санитарни дружини, които почистват горите от вредители, и бригади за бърза помощ, които могат да се справят дори с най-страшната земна напаст - летящите скакалци - много по-добре и по-бързо от нас, хората. Зная, че всичко това звучи като детска приказка...

Някога, преди много години, един добър познавач на природата - един голям естествоизпитател - ме отведе в света на птиците. Стоях, уловена за ръката му, на прага на този свят и сякаш пелена беше паднала от очите ми. За пръв път разбрах, че на земята има други общества освен човешкото и че те също имат свои радости и грижи, свои закони и задължения, свои пътища в живота. Много време мина оттогава. Вече знам, че птичето царство е само един от чудесните полуневидими светове около нас, но аз останах в него, както остават всред своите животни повечето от зоолозите, които ги изучават.

Хората така са свикнали с птиците, че не ги забелязват.

- Излязат ли светулките - започва лятото - казва Пешо. Старо правило от народната метеорология - всички го знаят. Това, което не всички знаят е, че летят само мъжките светулки. Женските са безкрили и приличат денем на червейчета, а нощем блещукат из тревите, като паднали звездички.

Снощният залез не ни излъга. По реката още пълзи мъглица. Небето е синьо и бездънно. Рогозките и всичко по сала е мокро от роса. Примусът шуми, мирише на прясно кафе, на зелена трева и на свежо. Това е една от онези утрини на открито, които се запомнят за цял живот не като осмислено събитие, а като гама от цветове, аромат и настроение.

Да поставиш под закрила едно животно, доведено до изчезване, е почти равносилно на едно посмъртно отличие. Може би признанието поочиства малко неспокойната съвест на живите, в най-добрия случай - служи за утеха на наследниците. Ала късно поставеното под закрила животно само продължава агонията на изчезващия вид. Тук и там все още се намират единици от него, които доживяват своя век, но тяхното съществование не може да спре залеза на вида.
Така е и с кръстатите орли.

Сиротна песен

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.

из "Тиха победа"

"Трябва наистина да се зарови човек в някаква тясна, тъмна и сънлива канцелария, за да разбере каква цена има свободата и животът на открито море, далеч от всякакви мизерни пристанища."
1915

Щом се уверим в духовната или естетическата стойност на някоя книга, трябва непременно да си я купим. Същинско цялостно познание е възможно единствено ако творбите са ни подръка. За първа среща с някой автор е съвсем правомерно и дори разумно да заемем произведението от някой познат. Решим ли да го осиновим обаче, трябва да му отредим постоянно място в дома си. Човек се жени за жената и купува книгите, с които иска да живее.
А как да четем? Ако книгата ни грабне, първото четене почти винаги е бързо и страстно. Читателят гълта страниците като примрял от глад. Следващите четения (а великата книга може да бъде препрочитана по сто пъти) трябва да бъдат с молив или писалка в ръка. Надали нещо може да оформи вкуса и преценката по-добре от преписването на възвишен пасаж, от отбелязването на дълбока мисъл. Трябва да сме сигурни, че няма да пропуснем нищичко от авторите, които ценим. Онзи, който прескача дългите описания на градове и къщи у Балзак, не е истински любител на този писател.
Добър метод е да се чете лъчеобразно, искам да кажа - с отклонения, свързани с някоя централна тема, като една книга ни насочва към друга.

Нима трябва да не проявяваме интерес към съвременните автори? Напротив, трябва, впрочем някои от тях ще са утрешните майстори. Не бива обаче прекалено да се пилеем. Как да стане това ли? Преди всичко, като дадем време на виното да се избистри.

Колко обичам да бъда сред природата! Неподвижност. Тишина. Увереност, че дългите летни дни няма да бъдат накълцани като слама от телефона и посетителите. Това наистина е [i]намереното време.[i/] В градовете пропиляваме ценните си дни, нашите еднички, редки дни; забравяме, че животът е само миг и този толкова кратък миг трябва да бъде колкото се може по-прекрасен, по-съвършен. Край този кедър и вековните липи, край вечните жътви, под звездното небе минутите най-сетне придобиват стойност.
А спътници? Разполагаме с плочи и книги. Те се допълват отлично.

Querida, стори ли ви се нeобходимо, бъдете жестоко неучтива.

Възможностите на изказа не са безкрайни. Англичанинът Стивънсън казва: "Отначало разговорите между влюбени са лесни... Аз съм аз, ти си ти, никой друг няма значение".
Има стотина начина да се каже: "Аз съм аз, ти си ти". Но не стотина хиляди. А дните са дълги и многобройни.

Необходимо е известно търпение, за да свикнем да живеем с някого, та дори и с децата, когато пораснат. Искам да кажа, че съществуват два подхода към хората. Единият е да ги гледаме критично, може би справедливо, но сурово; това е подходът на безразличните. Другият е смесица от нежност и чувство за хумор; при него също виждаме недостатъците, но се забавляваме с тях и ги изправяме с благост и усмивка. Това е подходът на обичта.

Затова за Аушвиц трябва да отговаря всеки германец, нещо повече, всеки човек, а след Аушвиц вече никому не е позволено да е беззащитен.
V

Познавам се: в спор не умея да реагирам на мига, опонентът ми ме разсейва, вълнува ме повече като човек, отколкото като противник, изслушвам го внимателно и рискувам да му повярвам; възвръщам си негодуванието и вярната преценка по-късно, на стълбището, когато вече няма полза от тях.
V