Цитати на NeDa

десерт...
той рисува сърце
върху сметката

жега...
разсъбличаме хайку
от прилагателни

стара ферма
един на друг подпрени
хамбарът и черешата

дъждовен следобед
в короната на ореха
парченце синьо

почивка за кафе
на гърба на стола
две якета

цяла нощ дъжд...
сън след сън проверявам
електронната поща

Когато поехме курс на североизток от островите Кроцети, попаднахме сред обширни области от брит, ситното жълто вещество, което е главна храна на същинския кит. То се полюляваше мили и мили покрай нас, сякаш плавахме сред безбрежни ниви от зрели златисти жита.
На втория ден видяхме голям брой същински китове, които не се страхуваха от нападението на спермацетов китоловен кораб като Пекууд и плуваха лениво с отворени уста из брита, който се полепваше по трептящите ресни на чудната венецианска завеса в устата им, а оцежданата по този начин вода се стичаше по устната.
Като ранобудни косачи, които замахват бавно и старателно с коси из мократа висока трева на мочурести ливади, тези чудовища плуваха със странен, свистящ, рязък звук, оставяйки зад себе си безкрайни сини откоси в жълтото море.
LVIII

Когато се събудих призори на другия ден, Квийквег бе метнал с голяма обич и нежност ръка върху мене. Да помислите просто, че съм му съпруга.
IV

Нантукет! Разгънете картата си и го погледнете. Вижте где се е дянал, наистина накрай света; как е застанал далеч от брега, по-самотен от Едистоновия фар. Погледнете го — само една могилка, един лакът пясък; само бряг, без никакъв хинтерланд. Тук има повече пясък, отколкото бихте употребили в продължение на двадесет години за заместител на попивателна. Някои шегобийци ще ви кажат, че тук трябвало да садят бурените, защото те не растели от само себе си; че внасяли магарешки тръне от Канада; че пращали през морета за чепове, за да запушат буретата с мас; че парче дърво се разнася в Нантукет като частици от Разпятието в Рим; че жителите садят пред къщите си отровни гъби, за да сядат на сянка лете; че един стрък трева е истински оазис, а пък ако срещнеш три стръка за цял ден път, все едно че си в прерия; че хората тук носят обуща за плаващи пясъци, наподобаващи лапландските ски; че са така затворени, опасани, отвред заобиколени, заградени и превърнати от океана в несъмнен остров, щото и по масите и столовете им дори се виждат понякога залепнали миди, като по гърба на морски костенурки.
XIV

Преценете тогава какъв изблик на безумна ярост пламва в съзнанието на най-отчаяните ловци, когато успеят да се измъкнат измежду отломките на разбитите си лодки и потъващите тела на разкъсаните си другари, от бялата пяна на ужасния му гняв в ясния, влудяващ слънчев ден, усмихнат като при раждане или сватба.
XLI

Дългото изгнание от християнския свят и цивилизацията връщат неизбежно човека към състоянието, в което го е създал бог, с други думи, той става отново дивак. Истинският китоловец е същински дивак...
А една от отличителните особености на дивака в личния му живот е неговото невероятно трудолюбие. Един старинен хавайски боен кривак или дръжка на копие е по своята многообразна и старателно изработена резба също такъв образец на човешко постоянство, какъвто е и един латински словар.
LVII

Но тези многобройни грешки при рисуването на китовете не са все пак толкова учудващи. Помислете само! За повечето научни рисунки са използвани китове, които се намират на борда или на брега; те могат да бъдат толкова точни, колкото рисунката на претърпял корабокрушение кораб с пречупен гръбнак може да даде вярна представа за красивия съд с ненакърнено горд корпус и мачти. Слонове са позирали за портрети в естествена величина, но никой жив левиатан не е заставал почтено да го рисуват. Живият кит, в цялото му величие и значимост, може да се види в бездънните морски води...
Така че поради всички тези причини, както и да погледнете на въпроса, трябва непременно да заключите, че огромният левиатан е единственото същество на тоя свят, което ще остане докрай ненарисувано.
LV

Но когато, застанал за миг неподвижно, той видял упоритите озлобени очи на помощник-капитана и съзрял натрупаните там бурета барут и безшумно пълзящия към тях подпален фитил; когато видял инстиктивно всичко това, странната търпеливост и нежелание да засили още повече избухливостта у един вече разгневен човек - нежелание, изпитвано най-често от действително храбрите мъже дори когато са оскърбени,- това именно безименно, призрачно чувство, господа, обзело Стийлкилт.
Така че с най-обикновен тон, попроменен само от временната физическа преумора, той отговорил, че метенето на палубата не е негова работа и няма да я извърши.
LIV

Чистенето на палубата, господа, е домакинско задължение, което се върши редовно всяка вечер, щом няма буря; известно е, че се е вършило дори на потъващи кораби. Такава е неумолимостта на морските обичаи...
LIV

Нос Добра надежда ли те наричат? По-добре би било да ти казват Нос на мъките, както са те наричали в древността ; защото, дълго подмамвани от вероломната тишина, която ни заобикаляше доскоро, ние се озовахме изведнъж сред това бурно море, където грешни души, превърнати в птици и риби, изглеждаха осъдени да плуват вечно във води без заливи или да се реят в черното небе без кръгозор.
LI

Когато в една ясна лунна нощ се плъзгахме из тия води, а вълните се люшкаха край нас като сребърни спирали и със своето леко, разливащо се свистене превръщаха самотата в сребърна тишина, в такава именно безшумна нощ, далеко пред бялата пяна до носа на кораба зърнахме сребърен фонтан. Осветен от луната, той беше някакво небесно видение; приличаше на украсено с пера сияйно божество, изникнало из морето.
LI

Или тъй като по своята същност белотата е не толкова цвят, колкото видимо отсъствие на какъвто и да е цвят и в същото време основа на всички цветове, затова ли в един широк снежен пейзаж има такава безгласна, многозначителна пустота - един безцветен и всецветен атеизъм, от който се отдръпваме веднага?
XLII

изпитвам най-голяма почит към верските задължения на всеки човек, колкото смешни и да са те, и не би ми дало сърце да подценя дори събрание на мравки, които боготворят някоя отровна гъба...
XVII

Този остров не е отбелязан на никоя карта; действително важните места изобщо не са отбелязани никъде.

Така е по време на път, тоест плаване. Преживяваш лошо време и мислиш, че всичко е отишло по дяволите, и тогава отново всичко някак си се разрешава и отново всичко става както трябва, а често и по-добре, чак до следващото изкушение.
Слънцето никога не е толкова хубаво, каквото е след буря.