Цитати на NeDa

Къде е това у дома? Къде щяхме да живеем, как щяхме да живеем, не можехме да бъдем заедно, това беше ясно, но имахме дете, дъщеря, която обичах; трябваше да остана в брака си, трябваше да бъда фалшив.

- Съжалявам - казва тя.
В този момент на извинение той заридава неконтролируемо, като че ли нещо ужасяващо тежко се е разложило в него, като че ли сега излиза през очите му. Не може да го възпре, да го скрие, очилата му увеличават очите и сълзите му, сигурно изглежда така, сякаш цялото му лице плаче, сякаш той е губа с две ридаещи очи, които са пълни с вода, която наоира да излезе.

Точно така майка ми направи от един човек с диплома за търговския флот - неин мъж и мой баща - началник кадри в една млекарска фирма. необходими му бяха тридесет години, за да се убеди, че не е бил роден да се лашка по океаните. Умря си в леглото почти убеден в това.
***
В единственото чекмедже на бюрото му, което се заключваше, намерих едно послание по-покъртително от тайна любовна кореспонденция: пълен набор инструкции по мореплаване, които той всяка година попълвал, ползвайки "Предупрежденията за мореплаватели" и "Свитъците с поправки" към тях. Беше прекарал целия си чиновнически живот в "плаване" от Нова земя и западния бряг на Гренландия (Серия Ж. И. No386) до "Мадагаскар и пръснатите острови в Индийския океан и около Антарктика" (Серия Л9 No372). Сега винаги, когато пътувам по море, си мисля за този капитан на далечно плаване, който никога не излезе в открито море от този дом без бури, но без хоризонт. Мисля за това, защото явно аз съм бил една от котвите, които той не бе пожелал да вдигне.

Правя тези разсъждения, защото откривам у г-н Робер известна склонност към религиозност, която отговаря за хора от неговото поколения. Тези петдесетгодишни мъже, мъже на есента, са всички еднакви. Като усетят, че зимата ще бъде тежка, започват да търсят топлинката на свещите и утешението на една неясна вяра.

- Чакай, ранобудний петльо,
стой, не пей, че ще събудиш
мойта мила хубавелка.
- Твойта мила хубавелка
сън сънува, че се либи
със приятелят ѝ Велка...
- Бързай, петльо, събуди я!
(Стоян Михайловски)

С Веско ни сближава постоянното любопитство към света около нас. Обърнахме гръб на резкия трамваен звън и шумните задимени кафенета. Радваме се на старото синьо небе, на пролетната кукувица, на сладкодумната разказвачка на приказки, на всяко село и на всеки човек, защото всяко село и всеки човек са един неповторим свят...

В едно писмо, което не е датирано, Веселин Тачев разказва как с Димитър Керелезов, редактор на хумористичната страница в "Дунавска правда", взели редакционната кола и отишли в село Смирненски. "Там живее един селски поет, не знам дали го познаваш, казва се Атанас Костов. Него обаче го нямаше и то по-добре, защото е баснословно скромен и нямаше да ни даде стихотворението, за което Керелезов каза, че досега няма такова в българската литература.

Пролетен мотив

Разпилява вятър белите листа
на разцъфналата пред стобора слива.
Аз стоя и гледам тази красота
дето с пролетния вятър си отива

и една тъга сърцето ми гнети
и до болка чак разплаква ми душата.
Само идващия плод ще изплати
искрената ми тъга по красотата.

Хубаво, а? Някаква ракитинска простота има в стиховете на това момче."
Тук е освен Наско Костов и целият Веселин Тачев с дарбата му да се радва на чуждия хубав стих без капчица завист.
***
Атанас Костов пази около сто писма на Веско, които само той може да разкаже.

Много пъти ми е рецитирал стихотворението "Щурчето" на русенския поет Димитър Бобев. Почти не познавах Бобев, но също го ценях. Той си отиде без да издаде стихосбирка.
с. 48

"Филмът не е много интересен, но завършва с едно интересно изречение - "всички искат да ги обичат, а никой не иска да обича".
...
Въпрос на желание ли е обичта?

Поетичното творчество на Веселин Тачев не е обемисто и не е равностойно. Но редица негови стихотворения са принос в националната ни поезия. Поетите и планините се измерват по своите върхове.

Нали ми беше разказал със самоирония - "за едно убиване си счупих крака" - как в психодиспансера през 1979 година скочил от втория етаж и паднал на някакъв покрив.

Драги Стойчо,
Накрая колкото и смешно да звучи, бих ти препоръчал... да се ожениш. Тогава всичките ти любовни сътресения от само себе си ще отпаднат и ще изглеждат достатъчно отдалечени, за да можеш да ги превърнеш в литература.

Нумизматиката ме отвлича от някои неприятни житейски проблеми и от останалата суета на света.

Веселин Тачев и Атанас Костов се сближиха докато работеха във вестник "Благоевско знаме"...
Наско не беше знаменит... но ето едно стихотворение, което показва, че простите думи и неизвестните поети правят вълшебства:

Зимна приказка

И винаги едно и също нещо
повтаря се почти като насън:
затрупва сняг черницата отсреща
и скоро всичко бялва се навън.

Вживяла се в любимата си роля,
вилнее зимата от ден до два.
Но стихва. И започват да се колят
прасета и да се горят дърва.

И се проточват дълги бели нощи
от Коледа до Атанасовден.
А в село не пристига даже поща,
че пътят е навят и заледен.

Така до края чак на февруари,
когато гръм изпотроши леда
на малката междумахленска бара.
И зимата си тръгва по вода.

- Някои хора умират при отлив; други в плитчините; трети при разлив... а на мене ми се струва сега, че съм огромна морска вълна, превърната в един единствен пенлив гребен. Стар съм, Старбък... да си стиснем ръкс, приятелю.
Ръцете им се срещнаха, погледите се сляха, споени от сълзата на Старбък.
- Ох, капитане, капитане!... Благородно сърце... не отивай... не отивай! Виждаш ли, храбър човек плаче: с каква мъка те увещава!
- Спускай! - извика Ахав и отблъсна ръката на помощника си. - И остани с екипажа!
След миг лодката вече плаваше зад кърмата.
CXXXV

Щурчето, дето пееше на двора,
в една студена сутрин се вдърви.
Смъртта му не повика тъжни хора -
да плачеш за щурчета не върви.

Дойдоха само скромните кадънки
с един саван от есенни цветя,
простиха се с цигулката му звънка
и тихо го положиха в пръстта.
Димитър Бобев

Повечето статистически таблици са нетърпимо сухи при четене.
CI

Аз пък аз не съм се скъпил никога за исторически китоловни проучвания, щом съм ги смятал за необходими.
CI

Но карай, приятелю, предпочитам да ме убиеш ти, отколкото да ме спаси някой друг.
С

Караесен

На Кънчо Великов

Караесен...
Черна есен.
Тъжен дъжд ръми.
По полята
бяла плесен,
есенни мъгли.

По полята-
от ятата пачи -
птичи ек.
Грак на врана.
Рано. Няма
никакъв човек.

Мое детство.
Зло наследство.
Нелюбими дни.
Овехтяло
огледало.
Четири стени.

Тихи стихове,
навени
в бедна тишина
от поети
с гарсонети.
Спете имена!

Мое детство.
Слънчогледство.
Боси ранини.
Засияло
в злато цяло
лятото клони.

Лъха дъх на
пот и плод и
топла равнина
като пита
под копита.
Тихо, тишина.

Ще го гоня,
ще догоня
оня огнен млин
с вик и бесен
щик, понесъл
весел Веселин.

Eх, вий сълзи мои
бързей, бързай,
замини.
Опрости ме.
идат зими
в топлите стени.

Глъхне песен
в път нелесен.
Жаждам твоя лек.
Караесен
и се раждам
като друг човек.