Цитати на NeDa

Така е по време на път, тоест плаване. Преживяваш лошо време и мислиш, че всичко е отишло по дяволите, и тогава отново всичко някак си се разрешава и отново всичко става както трябва, а често и по-добре, чак до следващото изкушение.
Слънцето никога не е толкова хубаво, каквото е след буря.

седим до огъня и пушим, на изток хоризонтът леко поруменява като срамежлива булка, а от реката бавно се вдига пара, превръщайки се в мъгла като каша, която слънцето като позаякне и се вдигне на крака, ще засмуче в небето.

Не може да дадеш на някого собственото си сърце, разполовено още от ранно детство.

множество капачки от бирени бутилки, стъпкани в меката земя като метални миди

Сава е като гръбнак на Балканския полуостров, който с леко преувеличение би могъл да се нарече субконтинент с оглед на всичко - брой държави, народи, култури, история, митове, религии, войни, омраза и любов.

Искам само да падне завесата на тази сцена.

Един македонски философ е казал, че човешката душа има форма на полуостров. От три страни се стреми към открито море и приключения, а с една страна - към суша и сигурност.

Фармацевтичната индустрия е най-големият наркокартел на земното кълбо, който държи целия свят в шепите си, и тя е онази, която нещо банално като марихуаната да се легализира.

защото откакто е с нея, сякаш някой е изгасил житейския му пламък.

Трябва мярка
във всяко очакване.

В къщи днес няма гост.
Дано да дойде някой.
Тихо стоят на пост
черга, звънец - и чакат.

Двубоят

Внезапни среднощни маневри.
Дивизии бойни нерви
изчакват сигнал: "Напред!"

...
Пролива се слово и кръв.

Стиховете също ли са истина?
Те са мостове, дъга през дъжд,
а за двама мокри песимисти
трябва много слънце наведнъж.

Всяка седмица

Вторник.
Четвъртък.
Нищо...
Облаци. Плътни, купести,
с хладни и влажни очища
гледат как вършим глупости.

Но срещу събота.
Чудно:
превърта се цялата седмица,
превърта се пулсът, луднал
от марша на дните-редници.

Събота.
Късен следобед.
Малко вали, но приятно.
(Даже в пустинята Гоби
нямаме вечно лято.)

Събота!
Събота Вечер!
И какво?
Пак телевизия...
Улиците - запречени
от чужди рокли и ризи...

Десет.
Дванайсет.
Нищо!
Пулсът назад превърта.
Неделя.
Вторник.
Четвъртък.
Не мога да ви опиша!

Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.

Духаше лек ветрец (като че ли прелистваше книга), небето бе синьо.

Перваза на прозореца зарозовя.
Около кревата се кълбеше полумрак. Нощните тайни се пръскаха от ъглите по стените, плъзваха се по спящите и се скриваха под кревата.

Накрая Нилс Бор казал: "Е, разбира се, ако държите да бъдете досаден и ортодоксален, ще трябва да измерите с барометъра атмосферното налягане на земята и на покрива и да превърнете разликата от милиметри живачен стълб в метри, за да получите височината на зданието."

Вземи един равностранен триъгълник, от тези, дето неизменно присъстват във всеки урок. Ако има дефиниция на натрапник, то това е равностранният триъгълник. Присъства навсякъде и по всяко време - от 1. до 12. клас.

Дойде ежедневната нощ. Сиреч - мрак,
без никакви свежи премеждия.