Цитати на МаШе

Най-ужасните „ако“ се отнасят за хора. Най- прекрасните – също.

…промеждутъчните мигове, които лесно се забравят и в които сякаш не се случва нищо, но чиято липса се превъзмогва най-трудно.

С възрастта възприема все повече живота като низ от картини, обърнати назад във времето, оценява всеки отминал сезон като реколтата на вино, разделя току-що изживените години на исторически епохи: Годините на въжделения. Годините на съмнения. Славните години. Годините на заблуди. Годините на надежди.

Грешиш. Отношенията между двама души никога не ти дават всичко. Дават ти само някои неща. Взимаш всичко, което искаш да получиш от някого: да кажем, сексуално привличане, добър разговор, финансова подкрепа, интелектуална съвместимост, добро отношение, вярност, и си избираш три от тези неща. Точно три. Хайде четири, ако ти провърви много. Останалите трябва да търсиш другаде. Само във филмите намираш човек, който ти дава всичко накуп. Но това тук не е кино. Това е суровата действителност и трябва да определиш с кои три качества искаш да прекараш остатъка от живота си, а после да ги потърсиш у някой друг. Такава е суровата действителност. Толкова ли не виждаш, че е капан? Ако и занапред се опитваш да намериш всичко накуп, накрая ще останеш с празни ръце.

... защото да си жив, означава да се притесняваш.

Можеш ли да имаш истински приятели, ако дълбоко в себе си очакваш да те предадат?

...според мен ключът към приятелството е да намериш хора, които са по-добри от теб: не по-умни, не по-оправни, а по-добри по душа, по-щедри, по-великодушни, а после да ги цениш заради онова, на което могат да те научат, да ги слушаш, когато ти казват нещо за теб, независимо колко лошо - или добро - е то, и да им се доверяваш, което е най-трудното. Но и на-хубавото.

..."справедливо" никога не е отговор и така нататък, и така нататък, - той казва едва чуто: - Затова пък е правилно.

Справедливостта е за щастливите хора, за хора, на които им е провървяло да имат живот, предопределян от сигурни неща, а не от неясноти. Правилно и погрешно обаче са за - е, не точно за нещастните, а може би за хората с белези, със страхове.

... и от тежкия въздух Уилем се размечта за пролет, за дървета, окичени с жълти цветове, за ято косове с криле, сякаш лакирани, намазани със зехтин, които се плъзгат безшумно по небето с цвят на море.

Не очаквай Бог да те пази на места, които са извън неговата власт. Така само ще се чувстваш наказана.

Трябва да се признае един очевиден факт: детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
Когато казвам: "У Жако съм с другари", това означава: "В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.

Ще се прибера у дома и ще работя. Госпожа Бенет-Деборд очаква проект за афиш за нов сапун, който, от само себе си се разбира, ще бие всички рекорди по пенливост, мекота и придаване кадифен младежки блясък на старческата кожа. Сюжетът е така неблагодарен! Всичко е вече казано за сапуна. При това не разполагам с много време. Китайските миниатюристи са рисували един вишнев клон цели двадесет години. Госпожа Бенет- Деборд не би търпяла подобни срокове. Животът на сапуна е премного мимолетен, за да чака вдъхновението на художника.

За да успокоят нервите си, мъжете воюват, а жените - правят покупки. Не съм сигурен кое от двете занимания е по-жестоко. Тъй или иначе, понеже се правят много по-често, покупките наваксват жестокостта, която евентуално не им достига.

Стаята миришеше на чистота, както розата мирише на роза. Долавяше се само съвсем лек дъх на лекарство, едва уловими изпарения на гоменол. Мебелите се оглеждаха в лакирания паркет. Паркетът се оглеждаше в мебелите. Ах, този паркет на леля Жан! Той като че ли се беше родил излъскан, изрязан от непознато дърво, някакво приказно дърво, поникнало в задния двор на холандска ферма. Ако го зърнеше електрическата машина за лъскане на паркети, сигурно биха ѝ изгорели бушоните. Този паркет надминаваше всяка техника. Той представляваше нетрайно постижение на три поколения слугини, внимателни и изтощителни грижи, задължителни плъстени подложки под краката на мебелите. Стогодишно чудо, треперещо пред угрозата на една мокра обувка! С труда, посветен на тоя паркет, биха могли да построят цяла катедрала.

Човек приема много по-лесно неопределеността на електрона, отколкото променливостта на сърдечните пориви.

“Трябва да даваш, преди да получиш, и да градиш, преди да обитаваш.
Моята обич към близките ми се е създала чрез това кръвно дарение, както майчината чрез дарението на млякото. Тук е тайната. Трябва да почнеш с жертвата, за да създадеш обичта. Обичта може след това да пожелае други жертви и да ги употреби за всички победи. Човекът винаги трябва да направи първите стъпки. Той трябва да се роди, преди да съществува.”

“Демагогията прониква, когато поради липса на общо мерило принципът на равенството се изражда в принцип на еднаквост.”

“Лесно е да се установи ред в едно общество, като всеки се подчинява на точно определени правила. Лесно е да създадеш един сляп човек, който се покорява, без да протестира, на един господар или някоя догма. Но по-голям успех е, ако искаш да освободиш човека, да го накараш да властва над самия себе си.
Но какво значи да освобождаваш? Ако освободя в някоя пустиня човек, който не усеща нищо, какво значи неговата свобода? Има свобода само за "някого", който върви за някъде. Да освободиш тоя човек, значи да му вдъхнеш жажда и да му начертаеш път към някой кладенец. Само тогава той ще може да избира постъпки, които не ще бъдат лишени от значителност. Да се освободи някой камък, не означава нищо, щом той няма сила да пада. Защото и като бъде освободен, камъкът няма да отиде никъде.”

“Моята цивилизация е изградена върху предклонението пред човека, съзиран през отделните личности. В продължения на столетия тя искаше да покаже човека, както би научила хората да разпознават една катедрала през камъните. Тя бе възхвалявала тоя човек, който се възвисяваше над отделните личности...
Защото човекът на моята цивилизация не се определя, като се изхожда от човеците. Човеците се определят чрез него. В него, както във всяко духовно същество, има нещо, което материалите , от които е съставено, не го обясняват. Една катедрала е нещо съвсем друго, а не количество камъни. Тя е геометрия и архитектура. Не камъните определят катедралата, а тя обогатява камъните със своята собствена значимост. Тия камъни се облагородяват, бидейки камъни на катедрала. Най-различни камъни служат за нейното единство. В своята тържествена религиозна песен катедралата поглъща всичко, дори и капчуците с най- гримасничещи лица.