Цитати на gergan75

За мен това е глупост, много опасна глупост. Целият този спор, че аз съм таджик, ти си пущун, той е хазар, а тя пък узбечка. Всички ние сме афганистанци и само това би трябвало да е от значение.

Навремето, преди години, Парминдер разказа на Бари историята за Бхай Канхая - сикският герой, който се грижил за всички ранени в някоя битка, независимо дали били свои, или врагове. А когато го запитали защо така безразборно се грижел, Бхай Канхая отвърнал: "Божията светлина грее от всяка душа и ми пречи да разпознавам своите от чуждите".

— Необясними са пътищата на греха — забеляза Самуел. — Мисля, че ако на човек се наложи да смъкне от себе си всичко, което има, и отвън, и отвътре, пак ще съумее да потули някъде по някой грях, за да има какво да му пречи. Последното, от което се отказваме.

Веднъж, на петдесет мили по долината, баща ми реши да издълбае кладенец. След горната почва следваше ситен камънак, а под него — бял морски пясък, примесен с мидени черупки и дори късчета китова кост. След двайсет стъпки пясък наново се показа чернозем и дори парче от секвоя, това незагиващо червено дърво, което не гние. Преди да стане вътрешно море, долината ще да е била гора. И всичко това — току под нозете ни. Понякога нощем ми се струваше, че усещам както морето, така и гората от секвои преди него.

- Един четящ живее хиляда живота, преди да умре - каза Джойен. - Който не чете, живее само един.

Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв.

Дърветата по планинския склон като че ли танцуваха под музиката на вятъра. Това беше любимото ми оркестрово изпълнение. Буреносният облак гърмеше като ударните инструменти. Светкавицата изтрещяваше като чинели и ме обгръщаше дъжд със звука на виоли, чела и флейти.Разкопчах якето си и смъкнах пелерината. Не исках нищо да ме пази от моя оркестър.

... - губех пътя, заслепена от силното желание да постигна целта.

Тъй като го влечеше морето, чудех се дали няма да му е
интересно да чуе вълнуващата новина, че Таки, който нямаше пари да
си купи лодка, ходил на нощен риболов, държейки фенер над главата
си с едната ръка и шиш с другата, и набол с шиша стъпалото на крака
си, понеже го помислил за някакъв екзотичен вид риба.

— Току-що свърших първата глава и тръгнахме на часа, за да
мога да ти я прочета.
......
— Внезапно — започна той с плътен трептящ глас, — внезапно,
внезапно, внезапно показа се той и после внезапно показа се тя,
внезапно, внезапно, внезапно. И внезапно погледна я той, внезапно
внезапно, внезапно и внезапно погледна го тя, внезапно. Тя внезапно
разтвори обятия, внезапно, внезапно и разтвори обятия той, внезапно.
После внезапно се прегърнаха те и внезапно, внезапно, внезапно той
почувства топлината на нейното тяло и внезапно, внезапно тя
почувства топлината на неговата уста върху своята, когато внезапно,
внезапно, внезапно, внезапно паднаха заедно те на дивана.
....
— Реших — заяви Доналд тържествено, — реших да го назова
„Внезапната книга“.
— Много дръзко заглавие — каза Лари. — Смятам обаче, че
трябва да разкриеш индивидуалните образи на главните си герои,
преди да ги свалиш на дивана.

Суровата зима не си отиваше, въпреки, че според календара вече
беше пролет. Минзухарите проявяваха затрогваща и непоколебима
вяра в точната смяна на сезоните и с мъка пробиваха тънката снежна
корица.

Понякога не е лошо да се увериш, че и ти също си добре. Можеш да откриеш, че това всъщност помага на околните.

Това е една от онези улици, опасани с дървета, чиито клони се събират високо в небето, подобно на пръсти, които се докосват.

... Какво ти се е случило в България? Българската луда крава ли те е заразила? Не, вие в България нямате луди крави. Имате луди испански царе. Оле. Да не те е ухапал испанският ти монарх?

- Сибир не е географско понятие - съгласих се, клатейки се до него. - Сибир е състояние на духа.

Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти.

Когато мисля за хората, които живеят по този начин, си спомням думите на един любим на баща ми английски писател: "Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо - и тайнство".

Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда.

Самият факт, че имаш желание или мечта, означава, че имаш съответната способност да ги осъществиш.

Това прилича на класическата приказка за момчето, което заминало далече от дома си, за да учи при един прочут учител. Когато застанало пред мъдрия старец, първият му въпрос бил: "Колко време ще ми трябва, за да стана мъдър като теб?" Учителят бързо отговорил: "Пет години".
"Това е много дълго време - казало момчето. - Какво ще стане, ако уча двойно повече?"
"Тогава ще са нужни десет" - отговорил учителят.
"Десет! Това е прекалено дълго. Какво ще стане, ако уча цял ден и до късно всяка вечер?"
"Петнайсет години" - отвърнал мъдрецът.
"Нищо не разбирам - казало момчето. - Всеки път, когато обещая да посвещавам повече енергия на целта си, ти ми отговаряш, че ще е нужно по-дълго време. Защо?"
"Отговорът е прост. Ако едното око е вперено в крайната цел, ще ти остане само едно, за да те води по пътя".