Цитати на victoriaCHASER

"Очите ѝ са зелени поляни, окъпани след дъжд. Извор на меланхолия и неразгадаема живопис. Тишина, поела в себе си илюзии и вечности."

Във всичко може да има заменяемост. Дори в любовта. Поезията е незаменяемост. С убийството на един поет се убива цял един свят. Невъзстановим. Завинаги. За него можем само да гадаем.

- Не ми се тръгва от тук - каза Хелен.
- Утре ще си го забравила вече - отвърнах аз. - Ще заминем за Париж. Никога не си била там. Това е най - красивият град на света.
- Най - красивият град на света е този, в който сме щастливи. Банално ли звучи?

- Ясно - крещи на свой ред Георг. - Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по - хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот. Наздраве, Ризенфелд!

"Тук същественото бе само една усмивка. Една усмивка често е същественото. Плащат ти с една усмивка. Възнаграждават те с една усмивка. Вдъхновяват те с една усмивка. И специфичното на една усмивка може да те накара да умреш."

"- Де да можех да съм на твое място... Блажена наивност! Никога не се променяй - стисна силно ръката ми - Ние сме едни скапани песимисти и циници, но имаме нужда от теб. Иначе Мерлин ще умре, дърводелецът ще направи Кръглата маса на рицарите накриво, а този, който смазва щитовете, ще ги полее по погрешка с котешка пикня. Живей вечно. Обещаваш ли?"

"Слушай сега, независимо на какво те учи моллата, има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата.
-Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото
на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност."

Понякога така ми писваше да се опитвам да се докопам до гърдите и под сутиена, че се опитвах да я пипна между краката - жест, който сам по себе си бе зареден с иронична самопародия: беше все едно да помолиш някого да ти даде пет кинта назаем, а като ти откаже, да поискаш петдесетачка.

"Обикновените хора чакат, докато животът сам им разкрие тайните си, и само за малцина, за избраниците, тайните на живота се откриват, преди да бъде дръпнато покривалото. Понякога това се постига чрез изкуството и най-вече чрез литературата, която непосредствено въздейства на страстите и ума."

"- Трябва да се научиш как да не се вкопчваш,преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван,а не удушаван. Трябва да се отпуснеш,понякога да оставяш нещата да се случват,а друг път да се движиш заедно с тях. Също като с лодките. Поддържаш мотора включен,за да я насочваш по течението. И когато чуеш шума на водопада все по - близо,разтребваш в лодката,слагаш си най - хубавата шапка и вратовръзка и си пушиш пурата чак до мига,когато пропадаш. И това е истинска победа. Не се опитвай да спориш с бездната."

"- Какво ти се иска да знаеш?
- Всичко - отговори Дъглас.
- Всичко ли? -засмя се благо Куотърмейн. - Това би ни отнело поне десетина минути.
- А не може ли поне нещо? - попита Дъглас след малко.
- Нещо ли? Нещо определено? О, Дъг, това би ни отнело цял живот. От доста време го знам. "Всичко" се плъзга по езика лесно като хапка от пай. Но "нещото"! "Нещото"! Схващат ми се челюстите дори от усилията да го налучкам. Нека засега си поприказваме за всичко. А когато накрая освободиш езика си и откриеш едно особено,вечно нещо със смисъл в него, сподели с мен. Обещаваш ли?
- Обещавам."

"Библиотеката на дядото беше приятно тъмно кътче, сякаш иззидано от книги,затова тук можеше да се случи какво ли не... И се случваше. Достатъчно беше да издърпаш книга от рафта,да я разгърнеш - и изведнъж мракът вече не тъмнееше толкова."

...Любов между развалини. Навярно на някои от вас ще се стори смешно, на други - гротескно, но ще ви кажа нещо, приятели: по - добре странна любов отколкото никаква.

"Има две неща на тоя свят,които превръщат момчето в мъж. Едното е любовта на жена. Второто е омразата на друг мъж."

"Тук има лоши и не толкова лоши дни, има и дни "извън зоната", когато се чувстваш като потрошен автомобил. Въпреки името си те не са най-гадните. Дните извън зоната приличат на нощите,когато си толкова вцепенен,че сън не те лови. В такива мигове просто вегетираш и не правиш, не мислиш и не изпитваш нищо. Като пън. В такива дни си толкова потиснат,че не осъзнаваш в каква дупка си се озовал. Някой се грижи за теб или не се грижи никой. И в първия, и във втория случай ти е все тая. Както би могло да се очаква, не толкова лошите дни са поносими. Най-кофти са лошите дни,онези,които се докопват до теб и рушат душата ти."

“Не е имало нито едно момиче в живота ми, в което да не съм бил влюбен, дори за един час, една вечер, една седмица. Във всяка една имаше нещо, дали ще е начина по който се смее, начина по който танцува, начина по който говори. Дали ще е усмивката, устните, очите, косата или нещо друго, винаги е имало нещо специално. Но не се сърдете, че ви обичах за един час, една вечер или една седмица. Не винаги съм бил такъв, някога имаше момиче което обичах, обичах всичко в нея по всяко време и не беше за седмица, не беше дори за месец и година. Тя знаеше точните думи, точните жестове, знаеше кога и как да ме погледне. Беше перфектна и беше моя толкова дълго време, че бях забравил какво богатство имам до себе си, забравих докато не си отиде и не ми припомни всичко. Така че, дами, не се сърдете, не плачете, направих ви услуга, някой ден, някъде, някой ще ви обича така както аз обичам нея.”

"-Морис, ловецо на мустанги! Макар, че си покрит със сажди, макар, че призванието ти е скромно, ти засегна сърцето на една креолка! Mon Dieu! Mon Dieu! Той прилича твърде много на Луцифер за да го презирам..."

" - Никога не съм се чувствал самотен.
- Вие сте наистина феномен. Ако, разбира се, говорите искрено.
- Не виждам нищо феноменално. Самота усещат ония хора, които са свикнали да не са самотни, а сетне изведнъж са станали самотни. А аз винаги съм бил сам, следователно приемам го като съвсем нормално състояние.
- Вие сте логичен, обаче това не ви пречи да бъдете твърде далеч от истината. На човек по природа е присъщо да търси близост и общуване.
- Да, но не за самото общуване, а за евентуалната полза, която би могъл да извлече от него.
- А общуването не е ли само по себе си полза? Казват, че има котки, които умират, ако не ги галят.
- Ако почнем да взимаме примери от зоологическата градина, можем да докажем всичко, каквото ни хрумне. Вълците, за ваше сведение, живеят сами. А когато не са сами, се ръфат един друг. Така че по-добре е да живеят сами. Ако питате мене, човек е по природа по-близо до вълка, отколкото до вашата сантиментална котка.
- "Човек за човека е вълк"... Не сте интересен. "

"Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш. В наши дни Декарт не би написал: "Мисля, следователно съществувам." Би казал: "Сам съм, следователно мисля." Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш и следователно по-тъжен."