Цитати на AVIS

Сега Фани можа да види лицето му напълно открито,без плаща и шапката , под ярката светлина на петролната лампа.Първото нещо, с което поразяваше това лице, бе красотата.
То бе някак смущаващо,греховно, почти кошмарно красиво, за да бъде лице на монах или свещеник.От фините очертания на веждите, на носа, на устните му лъхаше безстрастна замечтаност и спокойствието на езически бог, но в матовия тен на кожата, в черните му като въглен очи гореше темпераментът и знойният климат на Андалузия, нещо пламенно и страстно, което въздействаше по-силно от всичко останало, но което не бе земна чувственост, а по-скоро фанатизъм, в който прозираше дори нещо жестоко и зловещо. Може би това бе чисто испанският фанатизъм на религията му или пък това усещане се дължеше на расото му, на интелигентността, спокойствието и желязната воля, които светеха в очите на монаха и които изпъкваха в странен контраст с младото му, почти юношеско лице.
Той се поклони леко, свободно и усмивката му показа два реда ослепително бели зъби, които светеха върху фона на матовото му лице.Фани веднага съзна, че този човек бе напълно сигурен в себе си....

През първата част от живота си даваме сметка за щастието едва след като го загубим.
През втората възраст в момента на щастието вече знаем, че в края на краищата ще го загубим.
През третата възраст - тази на истинската старост - предчувствието, че ще загубим щастието, не ни позволява дори да го изживеем.

Използваше уикендите като някакъв вид виагра, а понеделниците като пеницилин. Когато се видяхме за последен път, мисля, че я попитах нещо от сорта: "Защо оргазмът при някого трае по-дълго, а при друг по-кратко?"
- Защото - отвърна тя - при някого по-дълго, а при друг по-кратко трае настоящето; при някого по-дълго, а при друг по-кратко трае смъртта.
"На умния човек две думи са му достатъчни, а три са прекалено малко" - помислих си сбогувайки се.

Няколкостотин години след този случай на брега на Каспийско море били хванати две костенурки, по които били изписани послания. Посланията на една жена и на един мъж, които са се обичали. Костенурките продължавали да вървят заедно и на тях можело да се прочетат посланията на влюбените.
Мъжкото послание гласяло: Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и рекла на свекърва си: "Такова нещо в нашето село няма!" И ти като нея мислиш, че на света няма любов, защото никога не си се събуждала достатъчно рано, за да я срещнеш, въпреки че тя е всяко утро тук навреме..
Женското послание било по-късо, само от няколко думи: Моята родина е тишина, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя...

Посадих рози в твоите ботуши, от твоята шапка расте шибой. Докато те чакам в единствената си и вечна нощ, по мен веят дните като парченца накъсано писмо. Съединявам ги и сричам буква по буква твоите любовни слова. Но малко мога да прочета, защото понякога се явявва неизвестен ръкопис и в твоето писмо попада парченце от друго писмо, в моята нощ се смесват чужд ден и чужда буква. Чакам кога ще дойдеш и кога писмата и дните вече няма да са нужни. И се питам: дали и тогава ще ми пише онзи другият, или и по-нататък ще бъде нощ?

В моите сънища сега отново е есен и нощ и след Теб са останали малко непометени сенки и мирис на плодове. Ще те чакам отново, премела съм стаята и съм я украсила с цветя, сресала съм се с гребен от кози рог, но сънищата ми си стоят непометени и косата ми в съня ми е чорлава, без цветята, които ухаят наяве, а цъфтят в сънищата, и няма гребен, който може да среши и теб, и мен...