Цитати на AVIS

Знаеш ли, старче? Думите са нещо много повече от букви, натоварени с някакъв смисъл. Те притежават магия, която може да бъде или положителна, или отрицателна.

Наталия. Ех, Наталия! Тъжен съм, защото съм влюбен. Кой е казал, че да си влюбен не е тъжно? Защото аз съм толкова, ама толкова влюбен...

Кой е казал, че любовта е красива? Любовта е тъга, неспокойствие, нетърпение и терзание. Ако се вгледаме в съотношението между времето, прекарано в наслада и това прекарано в терзание, ще разберем, че любовта е много по-непрепоръчителна от алкохола, тютюна и автомобилите. Проблемът обаче се състои в това, че понякога любовта наистина идва и тогава всички логически ръзсъждения угасват пред нейното неизбежно присъствие.

Нежна, гладка, естествена
и за мен неизбежна -
нямаш нищо божествено
ти животно от нежност!

Срещу отхвърлянето на действителността няма определено лечение. Това не е нарушение в настроението, а в представите.

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Достойнството няма нищо общо със социалния статус - характерът, поведението е всичко.

Една сутрин се събудих и овцата я нямаше. Чак тогава разбрах какво е да си "безовчи". Истински ад. Овцата си отива, оставяйки след себе си само една мисъл. Но без овцата не можеш да се отърсиш от мисълта. Ето какво е да си "безовчи".

Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако косата ти се е разплела,
ако не е поравно разделена,
ако вързалките на твоето елече са се изнизали,
недей се притеснява.
Ека тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Ако росата от нозете ти отмие багрилата,
ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,
ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,
недей се притеснява.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Отвъд реката на ята излитат жерави и вятърът се спуща из полето.
Тревожните стада забързват към оборите си в селото.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той трепка и угасва.
Кой ще познае, че клепачите ти не са начернени от неговите сажди?
Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той гасне.
Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако венецът не е сплетен-какво от туй!
Ако не ти е закопчана гривната - така я остави!
Небето се покрива с облаци и става късно.
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние, а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Веднъж отиде в планината в ясен,слънчев ден и дълго се разхожда с една мъчителна,но някак неуловима мисъл.Над него беше блестящото небе,долу езерото,наоколо хоризонтът,светъл и безконечен,който няма ни край,ни предел.Той дълго гледа и се измъчва.Спомни си сега как простираше ръце към тази светла,безкрайна синева и плачеше.Измъчваше го,че е съвсем чужд на всичко това.Какъв е този пир,какъв е този вечен велик празник,който няма край и който го влече така отдавна,винаги,от самото му детство,и към който той не може да се приобщи.Всяка сутрин изгрява същото такова светло слънце,всяка сутрин на водопада има дъга,всяка вечер снежната,най-висока планина,там в далечината,в края на небето,гори в пурпурен пламък,всяка малка мушица,която бръмчи около него в жаркия слънчев лъч,е участница в целия този хор:знае си своето място,обича го и е щастлива,всяка тревичка расте и е щастлива!И всичко има свой път,и всичко знае своя път,с песен отхожда и с песен прихожда.О,той,разбира се,не можеше да говори тогава с тези слова и да изрази своя въпрос,измъчваше се глухо и нямо...

Животът ми е маринован във фантазии!

Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете.

А сега ще се сбогувам с вас и свещената ви цитадела. Отивам да седна на върха на планината. Ще ви чакам там още десет хиляди години, докато се изкачвате с върховни усилия нагоре към светлината. Желанието ми е поне тази вечер да приглушите осветлението, да намалите звука на високоговорителите. Тази вечер бих искал да поразмисля на тишина и спокойствие. Бленувам да забравя за известно време как се щурате и жужите неистово из вашия мизерен кошер.
Утре сигурно ще предизвикате унищожението на вашия свят. Утре най-вероятно ще пеете в рая над димящите останки от вашите световни столици. Но тази вечер бих искал да поразмишлявам за една особа, един самотен странник без име и без родина. За един човек, когото уважавам, защото няма абсолютно нищо общо с вас - ЗА МЕН. Днес тема на размисъла ще стана аз самият.

Привечер, когато разкривените пръсти на смъртта шарят по гръбначните прешлени, тълпата се движи стегнато като еднородна компактна маса, лакът до лакът. Самотата тласка всяко отделно същество (или животно) от огромното човешко стадо. Тяло в тяло, притиснати до стената на собствената си същност, изтерзани, усамотени, изолирани, наблъскани плътно като сардини, всички до един търсят универсалната отварячка за консерви. Привечер, когато сух електрически дъждец ръси върху тълпата, целият град, изправен на задните лапи, атакува портите. В яростната блъсканица абстрактният човек - оставен насаме с индивидуалната си същност, потиснат и обезличен от собственото аз, - бива раздробен на съставни части и оставен да се въргаля в канавката на своята дълбока самота.

Представи си, че не разполагаш с нищо, освен със своята съдба. Седиш на прага на майчината утроба и просто така си губиш времето - или времето погубва теб. Седиш и превъзнасяш непостижими за теб неща. Необясними. Завинаги непонятни.

Така започна една велика любов. А от великите любови се старее бързо. От великите любови се старее по-бързо, отколкото от дълъг, тежък и нещастен живот.

Понякога, въпреки договора, в паузата между ученето, тя целуваше колената си, оставяйки върху тях следи от червило или ми се плезеше през спуснатата върху лицето й коса. Понеже аз не реагирах, придържайки се към уговореното, че няма любов по време на учене, между нас не се случи нищо. Всъщност, зад външната си разпуснатост тя беше срамежлива и в известен смисъл невинна личност, без сама да съзнава това. При това тя изобщо не беше еротично "будна". Очевидно бе имала лош опит и затова трудно и с боязън се впускаше в нова връзка. По тази причина и отлагаше нещата "за след изпита"... По-лесно можеш да научиш птицата да закопчае копче, отколкото жена като нея да прави любов...

...има и един друг вид жени, чийто характер е с триделен ритъм. При тях вероятно първата крачка в любовта е предпазлива и къса, втората - дълга, третата - пак къса или пък при тях може би всяко нещо в началото е краткотрайно, следва продължителен ход и после пак - краткотраен. Мъжете не знаят какво ги чака с такива жени. Защото мъжете не могат да броят до три...

- Коя си ти? - попита я той повторно.
- Коя съм аз ли? Наричам се Йерисена Тенецки. Но все по-малко ми е ясно коя съм и все повече се чудя сама на себе си от това, което правя и от това, което ставам. Вместо все повече, аз все по-малко познавам себе си. Превръщам се в странник в собствения си живот. И се радвам на това....

Рай
Деконструкция

Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е