Цитати на AVIS

- След като веднъж почувствате пълнотата на думите, дори най-малката непълнота ще ви наранява! — каза тя на самия праг. — Болката може да бъде непоносима. Понякога дори не може да се издържи.
— Не ме е грижа — отговори той.
— В такъв случай заповядайте.
------
Той почувства как се стяга, как всяка част от тялото му се напряга, как се изпълва с онази сила. Почти обезумял, започна да шепне точно срещу разголените й нозе:
— ГЛАДКОСТ…
— ДЪХ… — отвърна тя.
— СТЯГАНЕ — добави той.
— МУСКУЛИ.
— ПРОЛУКА.
— ХАПАНЕ.
— СЪЕДИНЯВАНЕ.
Седяха един срещу друг и говореха все по-силно, все по-бързо, все по-плътно. Всяка дума имаше своето място.
— КОЖА, ПЛОДОВИТОСТ, ХРАСТИ, ДОЛИНКА, ВЛАГА, ПО-СИЛНО, ОРЕХИ, МЪХЧЕТА, СИЯНИЕ, МЕЖДА, ПРИЛИВ, СЕМЕ, ОЛИЗВАНЕ, МАСЛО, ЛАВИНА…
— ТАМАН.
--------
Който почувства веднъж пълнотата на думите, страда, докато е жив, защото открива празното говорене…
Усети, че му призлява. Наистина, както го предупреди тя, думите без ни най-малко значение страшно нараняваха. От болка неволно простена:
— ТИШИНА!
След това продължи да върви, като се стараеше да прескача разсипаното изобилие от чужди безцелни шумове.

-Смъртта е голяма цена за една червена роза-извика славеят,-животът е много скъп за всички.Приятно е да седиш в зелената гора,да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер.Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки,които се таят в долината,и изтравничето,което цъфти по хълмовете.Но все пак любовта е по-силна от живота,а какво представлява сърцето на една птичка,сравнено със сърцето на човека?
И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха.Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил,и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.
- Бъди щастлив!-провикна се славеят.-Бъди щастлив!Ти ще получиш твоята червена роза.Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце.Единственото, което искам от тебе в замяна,е да бъдеш верен в любовта,защото любовта е по-мъдра от философията,при все че философията е мъдра,и по-могъща от властта,при все че властта е могъща.Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й.Устните й са сладки като мед,а дъхът й е като дъх на тамян.
Из "Славеят и розата"

Една нощ,в съня ми,на ъгъла ме чакаше някакъв човек,облечен в дълго кожено палто.
"Това е заплетена история-започна мъжът.-Трябва да ме изслушаш внимателно.И все пак,колкото и внимателно да слушаш,ще забравиш всичко,когато се събудиш.Работата е следната:във времената, до които не достига ничий спомен,човешките същества бяха цялостни.После,по причини,които няма да ти станат ясни,те бяха разделени,разполовени на два пола,на мъжки и женски.Може би и сам се досещаш:двете съответни половини трябва да се открият една друга,за да престанат да се лутат между сън и яве.Но нещата се утежняват от факта,че половинките не се раждат синхронно:искам да кажа-в едно и също време.Та накратко:Анна още не се е родила,а ти вече си поотраснал.За в бъдеще в съня си трябва да си отваряш очите на четири,защото само там можете да се срещнете,тъй като сънят,както знаеш, е извън времето.И освен това,освен всичко друго трябва да се научиш да мислиш бавно..."

Времето е напълно субективно нещо,но не всеки човек е субект,там е бедата.Часовниците може и да са точни,но времето не е,времето е въпрос на личност,дори на афинитет.И тъй като вече никой не е без часовник,всички са без време.Върху тази мистификация после са натрупани цял куп други:за всеобщия напредък на технологията и медицината,създали условия за удължаване на човешкия живот.През 13 век 50 години са траели толкова, колкото 110 през 20 век.Това е тайна:всеобщото пропадане на обхвата и времето,то дегенерира, губи от интензивността си.Светът е вече наполовина по-мълък.В подкрепа на това твърдение ще си послужа с формула от физиката S=V/t Виждаш ли - пространството S е функция на скоростта V и времето t. С други думи, колкото по-бързо се движим,толкова повече се смалява пространството. Тук няма кой знае каква мистика,така изчезва светът.

Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се намесват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназаначени.

Светът може да преживее без писане много по-лесно, отколкото без канализация. Разбира се, аз лично бих предпочел да живея без канализация, но аз съм извратен.

Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре.

Може да се каже, че съм болен. Не искам да приема действителността. Но кой, по дяволите, иска?

Странна работа е това старостта. Основното е, че постоянно трябва да си повтаряш: "Аз съм стар, аз съм стар."

-О,не може да бъде!ЧУВАМ ГЛАСОВЕ!
Тя се разрида.Чувствах как цялата се беше вцепенила в ръцете ми.Нямаше нищо по-мъчително за мен от това,направо ме убиваше.
-Чувам ги в главата си!В ГЛАВАТА СИ!
Започна да става голям клинчар в банята,нещо съвсем ненормално.Прочистих си гърлото.Вдигнах я и я пренесох на леглото.Запалих лампата.Тя се обърна на другата страна,свита на кравай,захапала юмрука си.Коленичих до нея,целунах я,отдръпнах юмрука й от устата и го засмуках.
-А в момента чуваш ли ги още?
Тя поклати отрицателно глава.
-Не се тревожи,ще се оправи-казах.
Но какво разбирах аз, глупакът,от тези неща,имаше ли поне нещо,което да ми е ясно,какво можех да й обещая?Та да не би да се чуваха в моята глава тези шибани гласове?Прехапах си устните,иначе,както бях замаян,сигурно щях да почна да й пея приспивна песен или да й предложа билков чай.И така останах до нея,стегнат и мълчалив,почти толкова полезен,колкото хладилник в далечния Север,и доста след като тя заспа,изгасих светлината и останах така в мрака с широко отворени очи,очаквайки всеки миг цял рояк виещи демони да връхлети върху мен от мрака.Мисля,че нямаше да знам какво да направя.

Ако сравним Вселената с игра и целта на тази игра е да се извлича енергия, то тогава трите закона на термодинамиката могат да бъдат перифразирани така:
"Не можете да получите нещо за нищо."(Първи закон)
"Не можете дори да избягате."(Втори закон)
"Не можете дори да излезете от играта."(Трети закон)

Нима може да се затвори вятърът? Какво ще стане тогава от него? Застоял въздух. Върви, върви по твоя път...

Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение.

Феите умират ако не им се обръща внимание, не разбрахте ли?

Знам всички неща, които са престанали да се случват...

Плъзнах се чак до долу, че и по-нататък! Спомних си! Осмелиш ли се да стигнеш чак до долу, нищо повече не може да те спре!

Неща за вършене:
- Да не бъда възрастен
- Да си припомня как се лети
- Да намеря прашец от крилата на фея
- Да измисля нещо за пред жена ми

И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.

Робърт Бърнс

Това, което според мен поражда дълбокото ми усещане за несъответствие с другите, е, че мнозинството мисли с чувствата си, а аз чувствам с мисълта си.
За обикновения човек да чувстваш, значи да живееш, а да мислиш, значи да умееш да живееш.
За мен да мислиш, значи да живееш, а да чувстваш, значи просто да подхранваш мисълта.

Само едно нещо ме удивлява повече от глупостта, с която повечето хора живеят собствения си живот: това е благоразумието, съдържащо се в тази глупост. Еднообразието на обикновените съществувания е наглед ужасяващо.