Цитати на AVIS
Общо 306 цитата от 159
заглавия.
С броеница в ръце
Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
Ще те обичам от разстояние.
Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
Ще те обичам от разстояние.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Да действаш ирационално значи да действаш разрушително. Може да се превъзмогне чрез самоосъзнаване и усилие.
Твоите деца не са твои деца.
Те са деца на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден.
Те са деца на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден.
Забравата е вид свобода.
Споменът е вид среща.
Споменът е вид среща.
-Ако петелът спечели-каза жена му.-Ами ако загуби?Не ти ли минава през
ума,че петелът може да загуби?
-Този петел не може да загуби.
-Но ти допусни,че загуби.
-За това ще започнем да мислим след четиридесет и пет дни - каза
полковникът.
Жена му се отчая.
-А до тогава какво ще ядем? - попита тя, като хвана полковника за яката на
фланелата и силно го разтърси.-Кажи ми,какво ще ядем?
На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години-всичките седемдесет и
пет години от живота му,минута по минута,-за да достигне до този миг.Той се
почувства чист,ясен,непобедим,когато отговори:
-Лайна.
ума,че петелът може да загуби?
-Този петел не може да загуби.
-Но ти допусни,че загуби.
-За това ще започнем да мислим след четиридесет и пет дни - каза
полковникът.
Жена му се отчая.
-А до тогава какво ще ядем? - попита тя, като хвана полковника за яката на
фланелата и силно го разтърси.-Кажи ми,какво ще ядем?
На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години-всичките седемдесет и
пет години от живота му,минута по минута,-за да достигне до този миг.Той се
почувства чист,ясен,непобедим,когато отговори:
-Лайна.
АГНЕШКО В СОС ОТ КОПЪР
ала Реймънд Чандлър
Отпих глътка уиски с лимон,смачках фаса си на кухненската дъска и се
загледах в една хлебарка,която се опитваше да изпълзи от умивалника.Нуждаех
се от маса за двама в "Максим",стотачка в джоба и разкошна
блондинка.Разполагах с агнешко бутче и никаква улика.Вдигнах бутчето откъм
кокала.В ръката си усетих хлад и влага,като ръкостискане на патолог.Извадих
нож и нарязах месото на парчета.Усещайки острието,накълцах глава лук на
филии и преди да се осъзная какво върша един морков вече лежеше на парчета
върху плота.Нищо не помръдваше.Метнах ги накуп в тенджерата заедно с китка
копър,дафинов лист,шепа зърна черен пипер и щипка сол.Знаеха си какво ги чака,тъй че ги залях с пилешки бульон и включих котлона.Исках да се варят на
бавен огън,на най-бавния възможен огън.След час и половина и четвъртинка
бърбън не бяха толкова корави,нито пък аз.Ножът бе все така в ръката ми,но не чувах полицейски сирени.В този град лойта неизбежно изплава отгоре,тъй че прецедих бульона и обрах мазнотиите.Притиснах яко лимона и на бърза ръка му разказах играта.Не оказа съпротива.Дори ми се стори съмнително лесно...
ала Реймънд Чандлър
Отпих глътка уиски с лимон,смачках фаса си на кухненската дъска и се
загледах в една хлебарка,която се опитваше да изпълзи от умивалника.Нуждаех
се от маса за двама в "Максим",стотачка в джоба и разкошна
блондинка.Разполагах с агнешко бутче и никаква улика.Вдигнах бутчето откъм
кокала.В ръката си усетих хлад и влага,като ръкостискане на патолог.Извадих
нож и нарязах месото на парчета.Усещайки острието,накълцах глава лук на
филии и преди да се осъзная какво върша един морков вече лежеше на парчета
върху плота.Нищо не помръдваше.Метнах ги накуп в тенджерата заедно с китка
копър,дафинов лист,шепа зърна черен пипер и щипка сол.Знаеха си какво ги чака,тъй че ги залях с пилешки бульон и включих котлона.Исках да се варят на
бавен огън,на най-бавния възможен огън.След час и половина и четвъртинка
бърбън не бяха толкова корави,нито пък аз.Ножът бе все така в ръката ми,но не чувах полицейски сирени.В този град лойта неизбежно изплава отгоре,тъй че прецедих бульона и обрах мазнотиите.Притиснах яко лимона и на бърза ръка му разказах играта.Не оказа съпротива.Дори ми се стори съмнително лесно...
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.
— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.
— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.
— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.
— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.
— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.
— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.
— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.
— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.
— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.
— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.
- Виждаш ли - каза - горе, на планините, има сняг. И ти си мислиш, че там е само един сняг. Но не е така, там има три сняга и това ясно и лесно може да се види и различи оттук. Единият е ланският, другият - онзи, който се вижда малко под него, е предланският и онзи - горният, е от тази година. Снегът винаги е бял, но всяка година е различен. Така е и с любовта. Не е важно колко е стара, а дали се променя или не. Ако кажеш моята любов вече три години е същата, знай, че любовта ти е умряла. Когато престане да се променя, настъпва краят.
Човек най-бързо забравя най-прекрасните мигове. След мигновенията на невероятна кулминация на преживяването, на оргазъм или омагьосващ сън, настъпва забравата, амнезията, изчезването на спомена. Защото в мига на най-чудесните сънища, в мига на най-върховния творчески акт - зачатието на детето, човешкото същество се изкачва по стълбата на живота с няколко стъпала над себе си, но тук не може да остане дълго и при падането в действителността миговете на просветление бързо се забравят. През живота си често сме в рая, но от това си спомняме само изгонването ни...
Утринта предлагаше толкова безгранични и тъй разнообразни наслади, че да получиш от живота само дял на еднодневка, и то на дневна еднодневка ми се стори ужасно, а радостният устрем, с който тя изчерпваше докрай ограничените си възможности, беше трогателен. Прехвръкна радостно до единия ъгъл на квадратчето, спря, после прехвръкна до другия. Това бе всичко - всичко, което можеше да стори, въпреки безбрежността на хълмовете, безкрая на небето, далечния дим на къщите и томителния зов, отекващ понякога от корабите в близкото море. Каквото можеше - правеше го. Наблюдавах я унесено и си казах, че една нишка много тънка, но много пречистена, е вмъкната в крехкото й мъничко телце. Когато изпърхваше по стъклото, представях си, че съзирам жичка от животворна светлина. Еднодневката беше мъничка, незабележима, но олицетворяваше живота.
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?
Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?
ЛЕКА НОЩ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
Горски цар
Кой в мрака препуска на вихрен жребец?
Баща със невръстния свой младенец.
Притиска той крехкото детско телце
и нежно го топли до свойто сърце.
-Защо тъй се стресна, юнако, мой мил?
-Виж, татко, там Горския цар се е скрил!
Видя ли? С корона е той, опашат.
-Не сине, мъгла е над горския свят.
Ела с мен, момченце, знам чудни игри!
Аз имам вълшебни дворци пещери.
И пъстри цветя на брега ми цъфтят,
там дрешки от злато за тебе тъкат.
- Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти
как ласкаво Горския цар ми шепти?
- Не бой се, дете, успокой се, мълчи.
Там вятърът в сухите листи фучи.
- Не искаш ли с мене да дойдеш, дете?
виж, моите щерки, тъй мили са те!
И с теб ще лудуват, ще вият хорце
и теб ще приспиват на своите ръце.
- Не виждаш ли, татко, не виждаш ли как
кръжат дъщерите му в гъстия мрак?
- Да, виждам ги, сине - край тъмния път
върбите прегърбени, черни стърчат.
- Обичам те, мил си ми, няма покой!
С добро ли, със зло ли - ще бъдеш ти мой!
- Той сграбчи, ме, татко, той стиска..Боли!
Пронизват ме, татко, очите му зли.
Бащата препуска, бащата лети,
детето се мята, детето крещи.
По-бързо, по-бързо! Най-сетне - домът!
В ръцете му мъртъв лежеше синът.
Кой в мрака препуска на вихрен жребец?
Баща със невръстния свой младенец.
Притиска той крехкото детско телце
и нежно го топли до свойто сърце.
-Защо тъй се стресна, юнако, мой мил?
-Виж, татко, там Горския цар се е скрил!
Видя ли? С корона е той, опашат.
-Не сине, мъгла е над горския свят.
Ела с мен, момченце, знам чудни игри!
Аз имам вълшебни дворци пещери.
И пъстри цветя на брега ми цъфтят,
там дрешки от злато за тебе тъкат.
- Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти
как ласкаво Горския цар ми шепти?
- Не бой се, дете, успокой се, мълчи.
Там вятърът в сухите листи фучи.
- Не искаш ли с мене да дойдеш, дете?
виж, моите щерки, тъй мили са те!
И с теб ще лудуват, ще вият хорце
и теб ще приспиват на своите ръце.
- Не виждаш ли, татко, не виждаш ли как
кръжат дъщерите му в гъстия мрак?
- Да, виждам ги, сине - край тъмния път
върбите прегърбени, черни стърчат.
- Обичам те, мил си ми, няма покой!
С добро ли, със зло ли - ще бъдеш ти мой!
- Той сграбчи, ме, татко, той стиска..Боли!
Пронизват ме, татко, очите му зли.
Бащата препуска, бащата лети,
детето се мята, детето крещи.
По-бързо, по-бързо! Най-сетне - домът!
В ръцете му мъртъв лежеше синът.
Откакто я познавам, живея в един друг свят. Той естествено е пълен с илюзии, но е пълен. Колко странно: Животът ми е толкова по-пълен, колкото съм по-сам. Преди бях празен и не усещах самотата. Правех си компания сам на себе си. Сега съм още по-сам, защото не мога да си правя компания. Живея само, за да правя компания на спомена ми за Наталия.
Имам само един въпрос, на който не мога да си отговоря: Зная, че любовта ми е реална, но реална ли е самата Наталия?
Знаеш ли какво чувствам? Искаш ли да ти кажа? Имам едно усещане, което ме задушава. Обичам тази жена до степен, от която няма връщане назад. Мисля, че ще я обичам винаги, въпреки че живота едва ли ще ми го позволи. В действителност той отдавна ми е забранил да я обичам. Имам усещането, че не съм влюбен в нея и че не искам да я притежавам...
Какво е да си влюбен? Това е едно просто егоистично желание да притежаваш. Освен това да си влюбен не означава, че изискваш взаимност от другия. И въпреки всичко глаголът "влюбвам се" е възвратен. Няма нищо по-парадоксално от това да се влюбиш и любовта ти да бъде възвърната.