Цитати на AVIS

Обичаше я назад във времето, като все повече си представяше миналите моменти отзад напред към началото на тяхната връзка, което достигаше кулминацията си, когато очите им се срещнаха за първи път и прочете на роклята й думите:
"АЗ НОСЯ ТАЗИ, КОЯТО МЕ НОСИ"
Сега, спомняйки си по този начин нея и нейната червена рокля, осъзна, че Златия беше тласната в своята женска природа, както в тази рокля, може би въпреки волята си, но нищо не можеше да стори. Така в мислите и спомените си стигна и до нейната усмивка, която образуваше нещо като красив гърч между веждите, сякаш смехът болеше.
- Тайната е по-стара от истината - мислеше си и търсеше най-напред непознатата жена, с която прекара нощта, спомняше си докосването на ръцете й в мрака, сякаш бяха три: две горещи и една студена , и след като не я намери, започна да търси по всички начини и детето, което може би му бе родила.
- Времето съществува само в календара, в живота всеки си има свое време - мислеше докато я търсеше. И никога не намери нито нея, нито детето.Може би за това се бяха погрижили двамата й мъже, първият и вторият, който беше "second hand" мъж. Може би.

Какво става?
Нещо следва своя ход.

...болиш ме по кожата, в гърлото, при всяко вдишване...

Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.

из "Рибарят и неговата душа"
Оскар Уайд

— Ей, момчета! — обади се Алсест от вратата, Обаче никой не го слушаше. Аз продължавах да се бия с Жофроа, бях му скъсал червено-бяло-синята фланелка, а той разправяше: „Чудо голямо! Чудо голямо! Татко ще ми купи други!“ й отгоре на всичко ме риташе по глезените. Рюфюс гонеше Анян, който пищеше: „Аз съм с очила! Аз съм с очила!“ Жоашен не се занимаваше с никого, ами си търсеше стотинката, само че не можеше да я намери. Йодес си стоя, стоя при вратата, докато му писна, и почна да раздава тупаници на хората около себе си, с други думи, на собствения си отбор. Всички крещяха и търчаха нагоре-надолу. Беше адски забавно, направо бомба!
— Стига бе, ей! — извика отново Алсест.
Тогава Йодес се ядоса.
— Нали много бързаше да играем — каза той на Алсест, — ето: играем. Ако искаш нещо да кажеш, чакай да свърши полувремето!
— А бе какво полувреме? — попита Алсест. — Сега виждам, че сме без топка, забравих я у дома!

Отидохме за топката и на мен ми беше адски притеснено, страх ме беше, че приятелите могат да ме видят как си играя с момиче.
— Застани между дърветата — каза Луизет — и се опитай да спреш топката.
Ама че ми стана смешна Луизет!
После се засили и — прас! — страхотна дузпа! Не можах да спра топката и тя счупи прозореца на гаража.
Майките изскочиха от къщата тичешком. Мама видя прозореца на гаража и веднага разбра каква е работата.
— Никола! — каза тя. — Вместо да играеш груби игри, по-добре забавлявай гостенчетата си, още повече такова мило дете като Луизет!
Аз погледнах Луизет, тя беше малко по-далеч в градината и вдъхваше уханието на бегониите.
Вечерта не ми дадоха десерт, но няма нищо, Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
Бие страшни дузпи!

Ще се срещнем там, където няма тъмнина.

Чували сте за хора, които се обаждат, че не могат да отидат на работа, защото са зле.
Но някога да ви е хрумвало да се обадите, че няма да ходите на работа, защото сте добре?

Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище за сложните натури.

Всеки човек има двойно минало. Едното се нарича "Забавяне". То расте заедно с човека от раждането му и върви към смъртта му. Другото минало се нарича "Пътека" и се връща от човека към раждането му. Двете са с различна дължина. В зависимост от това кое минало е по-дълго, човек или се разболява от смъртта си, или не се разболява от нея. Това другото значи, че човек зида миналото си и от другата страна на гроба и то продължава да расте и след неговата смърт. А истината е между тези два вида минало...

Небето високо, а земята - твърда. Представете си, че сте река и течете само нощем. И нощем жадните идват при вас да се напият. И сега, ако мястото за водопой е огласяно от рева само на два-три вола, нима няма да си помислите, че всички са като тях, че всъщност поите само волове...

През първата половина от своя живот жената ражда, а през втората убива и погребва себе си или онези около себе си. Въпросът е кога започва тази втора половина.

Животът ми е поредица от преждевременни еякулации; никога не ми се е удавало да сподавя поривите на жизненост в себе си.

Тя беше вещица,но си криеше метлата,брадавицата на носа - също.Косите й бяха катранени,очите й-вампирски.Защото само вещиците имат такива очи.И косите им не побеляват.Защото вещиците,особено провинциалните,никога не остаряват.Защото живеят в спомените,а там времето спира.И Пепа от Б клас живее там от много години-в спомените на автора.От онова майско утро,когато седеше на пейките пред гимназията,вдигнала пола над коленете и с разкопчана риза.Вееше си с ръка като средновековна херцогиня и каза на посърналия автор:
-Мръдни малко,че ми пече.
И авторът мръдна с отворена уста и вече беше свършен човек.Направи крачка встрани и заслони слънцето.И пази сянка на Пепа от Б клас,докато му изгоря вратът.А на следващия ден Пепа изчезна от гимназията и се появи в сънищата му.

Не мога да живея с хора, мразя всичките си роднини, не защото са лоши хора, а просто защото те са хората, които живеят най-близо до мене. Тъкмо съвместният живот с хората ми е непоносим, дори почти ми липсват сили да възприема това като нещастие. Всички хора ме радват, когато ги наблюдавам безучастно, но тази радост не е толкова голяма, че да не искам да живея с най-необходимото в някоя пустиня, в някоя гора, на някой остров, и то несравнимо по-щастливо, отколкото тук, в моята стая, между спалнята и дневната на родителите ми.

Пази се от това да смяташ живота за банален, при положение, че "банален" означава "еднообразен", "обикновен", "безсмислен". Животът чисто и просто е ужасен, усещам го както никой друг. Често-а вътре в себе си непрекъснато-се съмнявам дали изобщо съм човек.

Да бъдеш на този свят, ще рече да живееш сред светлина. Някъде(както онзи старец в Коринт)да караш магаре, това също е професия! Важното е само едно: здраво да се държиш за светлината , за радостта, с пълното съзнание, че сам ще угаснеш сред тази светлина, озаряваща и жълтуга, и асфалт, и море, да устоиш на времето, по-точно да вложиш вечност в мига, а да бъдеш вечен-значи да си живял ...

-Какво е това снорк?-попита Муминтрол.
-Наистина ли не знаеш какво е снорк?-попита Снусмумрик учудено.-Трябва да са ти роднини, защото сте съвсем еднакви.Макар че ти си бял,а те са многоцветни и освен това си менят цвета, когато се възмутят.
В очите на Муминтрол се появи гняв.
-Нямам роднини, които си сменят цвета.Има само един вид муминтроли и те са бели!
-Ами тези сноркове много приличаха на теб.Снорк обичаше да подрежда и да изяснява нещата.Малката му сестра сестра слушаше,но ми се струва,че мислеше за друго.Може би за себе си.Цялата беше покрита с фин мек мъх и имаше бретон, който непрекъснато решеше.
-Колко смешно!-каза Муминтрол.-Е,и какво стана после?
-О,нищо особено-каза Снусмумрик.-Тя тъчеше малки спални рогозки от трева и правеше вкусни супи, ако някой го заболеше коремът.А после ходеше с цветя зад ушите и имаше златна гривна на левия си крак.
-Момичетата са толкова смешни-каза Муминтрол.Но тази нощ той сънува една малка госпожица Снорк,която приличаше на него и на която той подаряваше роза, за да си я сложи зад ухото.

Обява

Заменям една измислена радост
за две сълзи - ама съвсем истински.
И дом с едно уютно мълчание
за едничък тавански писък.
Заменям на Варна мекия климат
за топла дума - на двата полюса.
И още - едно есенно имане,
за едно нямане - пролетно!
Заменям едно породисто куче
за един верен, бездомен пес...
Заменям насилено благополучие
за една нещастна любов днес!

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "Няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...