Цитати на AVIS

Потопът е преди и след Елен; всеки телефон чака - гигантски скорпион - заповедта на Елен, за да прекъсне кабела, вързал го за времето, да гравира с нагорещено до червено жило истинското име на любовта върху кожата на човека, все още очакващ да пие чай с Елен, да получи обаждане от Елен.

Как да кажа това на когото и да било, след като ти дори не би могъл да знаеш, че споменаването на името ти, преминаването на образа ти през всеки чужд спомен ме събличат и правят уязвима, захвърлят ме в самата мен с такова безсрамие, каквото никое огледало, никой любовен акт, никое безжалостно разсъждение не биха могли да направят по толкова яростен начин; не би могъл да знаеш, че те обичам по своему и тази любов те обрича, защото те превръща в мой изобличител, в човек, който поради това, че ме обича и е обичан, същевременно ме ограбва, и разсъблича, и ме кара да се видя такава, каквато съм - човек, изпълнен със страх, който никога няма да си признае това, а превръща страха си в сила, ръководеща живота му.

Марсианецът ме срещна на улицата
и се изплаши от моята човешка невъзможност.
"Как може да съществува - помисли си,- създание,
което в съществуването влага такова отрицание на
съществуването?"
Из "Урок по неща" на бразилския поет Карлос Друмонд ди Анради

Марсианецът ме срещна на улицата
и се изплаши от моята човешка невъзможност.
"Как може да съществува - помисли си,- създание,
което в съществуването влага такова отрицание на
съществуването?"
Из "Урок по неща" на бразилския поет Карлос Друмонд ди Анради

Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе... А аз си мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост... Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина...

—Косата ви трябва да се подстриже—каза Шапкаря.Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
—Трябва да се научите да не правите забележки на хората—отсече строго Алиса.—Вие сте невъзпитан.
Шапкаря отвори широко очи,като чу това,ала каза само:
—Защо гарванът прилича на писалищна маса?
„Ето, сега ще се позабавляваме!—помисли Алиса.—Радвам се,че почнаха да задават гатанки.“
—Мисля, че мога да отгатна—добави тя гласно.
—Значи мислите,че можете да кажете отговора?—рече Мартенския Заек.
—Точно тъй—отвърна Алиса.
—Тогаз кажете туй,което мислите—продължи Мартенския Заек.
—Това и правя—бърже отвърна Алиса.—Поне…поне мисля туй,което казвам…то е все едно,нали…
—Ни най-малко не е все едно!—каза Шапкаря.—Та вие значи искате да кажете,че„Аз виждам туй,което ям“ е все едно като„Аз ям туй, което виждам“!
—Значи искате да кажете—добави Мартенския Заек,—че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“!
—Значи искате да кажете—добави Катерицата,която изглежда говореше в съня си,—че „Аз дишам, когато спя“ е все едно като „Аз спя, когато дишам“!

—Червен Котако—започна Алиса доста боязливо,защото не знаеше дали това име му се харесва;но котакът се усмихна още повече.
„Значи доволен е, поне засега“—помисли Алиса и продължи:
—Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
—Зависи накъде отиваш-отвърна Котака.
—Все едно накъде…—каза Алиса.
—Тогаз е все едно кой път ще вземеш—рече Котака.
—…само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
—О,сигурно ще стигнеш—рече Котака,—но трябва да вървиш доста дълго…
Алиса разбра,че това не може да се отрече,и се опита да зададе друг въпрос:
—Какви хора живеят по тия места?
—В тая посока—рече Котака, като описа кръг с десния си крак—живее един Шапкар.А в тая посока—като замахна с другия—един Мартенски Заек. Иди при когото щеш.И двамата са побъркани.
—Но аз не искам да ида при побъркани—забеляза Алиса.
—А!Не може иначе—рече Котака.—Ние всички сме побъркани.Аз съм побъркан.Ти си побъркана.
—Отде знаеш, че съм побъркана!—каза Алиса.
—Сигурен съм—рече Котака,—иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство...

Винаги съм знаела, че животът на възрастните е безсмислен. От пубертета нататък съществуването не е нищо повече от епилог.

ИЗЧИСЛЕНИЕТО

Ти вчера тръгна, после двайсетина
години все не вярвах, че замина,
четиресет любовен спомен пих,
пак толкова в надежди похабих,
сто слях в сълзи, сто тресох в страх,
хиляда нито мислех, нито спах,
нито претеглях - ти тежеше в мен,
след туй хиляда гледах вцепенен.
Уж дълголетие, но то е спорно;
след теб умрял, нима ще мра повторно?

ПРЕДИСЛОВИЕ

Има само две неща - разновидната любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс или на Дюк Елингтън. Останалото би трябвало да изчезне, тъй като е грозно, и следващите страници го доказват, понеже черпят цялата си сила от факта, че описаните събития са напълно реални, защото съм ги измислил открай докрай. Тяхното изграждане може да бъде определено като проекция на действителността, извършена в нажежена и пречупваща атмосфера и върху съотносителна плоскост, неравномерно нагъната и изкривена. Както се вижда, подходът е приемлив, ако такъв изобщо има.

Ти,който си измислил гласа и неговия слушател и самия себе си. Ти, който си измислил сам самия себе си, за да си правиш компания с нечие присъствие. Остави нещата така. Той говори за себе си като за някой друг. Говорейки за себе си, той казва:"Той говори за себе си като за някой друг". Измисля и себе си за компания. Зарежи нещата дотук. Объркването също е някаква компания до известна степен. По-добре отложена надежда, отколкото никаква надежда. До известна степен. Докато сърцето му се отврати. Компанията на чуждото присъствие също е компания само до известна степен. По-добре отвратено до болка сърце, отколкото никакво. Докато сърцето не почне да се къса. И така, говорейки за себе си, той приключва засега. Остави нещата така засега.

Затворих очи и усетих как в съзнанието ми се носи вълна. Тя се плисна отвъд тъгата и самотата - огромен скръбен стон, прокънтял в костите ми. Не искаше да се отдръпне.
---
Справедливостта е понятие, приложимо само в ограничен брой ситуации. А ние искаме да го прилагаме към всичко, с повод и без повод. От охлювите до железариите и брачния живот. Може би не я открива никой и тя не липсва на никого, но справедливостта е като любовта. Онова, което ни дават, няма нищо общо с онова, което търсим.

За безусловните истини време не съществува. Такава е разликата между тях и сънищата. Безусловните истини са мигновени, всичко се разкрива наведнъж. Вечността всъщност може да се изживее. След като създадеш затворена верига, просто се въртиш и въртиш вътре в нея. Такова е естеството на безусловните истини. Няма прекъсване както при сънищата. Безусловните истини са като вълшебната...

Онзи, който не е наранен от никого, няма никого да нарани.

Първият репортер, който ни позвъни ме накара да си дам сметка, че това е порода от сгрешени човешки същества, които се превръщат в безпогрешна преса всеки ден...Ако тръгнеш да разговаряш с тези хора, оставаш изцяло на тяхното благоволение, а ако откажеш да разговаряш - пак си оставаш изцяло на тяхното благоволение.

— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…
— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?
— Вие — каза твърдо малкият принц.
— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.
— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.
— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.
— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

Обикновено аз ходя на гости. Така предпочитам. Гостите в моята къща ме карат да се чувствам като затворник, не мога да стана и да си тръгна, когато поискам.

Делаура бе сънувал,че Сиерва Мария седи пред прозореца към снежно поле,къса и яде едно по едно зърната от грозд,който държи в скута си. Всяко зърно,което откъсвала,веднага отново пораствало на грозда.В съня било ясно,че момичето стои от много години пред този безкраен прозорец и се опитва да изяде грозда,и че не бърза,защото знае,че в последното зърно е смъртта.
--
"Видях снега",каза момичето."Беше сън."
Разказа го:седяла пред прозорец,валял силен сняг,а тя късала и ядяла едно по едно зърната от грозд,който държала в скута си.Делаура усети, че го връхлита ужас.Треперейки пред неизбежността на последния отговор се осмели да попита:
"Как завърши?"
"Страх ме е да ви разкажа",каза Сиерва Мария.
--
Сиерва Мария никога не разбра какво е станало с Делаура.На 29 май,вече без дъх,отново сънува прозореца към снежното поле.Имаше в скута си грозд със златни зърна,които отново порастваха веднага щом ги изядеше.Но този път не ги късаше едно по едно,а две по две,почти без да диша от нетърпение да победи грозда до последното зърно.Надзирателката я намери мъртва от любов в леглото, със сияещи очи и кожа на новородено. Корените на косити й бликаха...

Преди всичко, каза, искал да знае какво е било момичето, преди да постъпи в манастира.
"Не знам", каза маркизът: "Чувствам, че колкото повече я познавам, я познавам по-малко."

Той беше сив котарак и растеше бързо...тя правеше всичко, за да спечели благоволението му, но колкото повече го обичаше, толкова повече котаракът се озоваваше обратно в коритото.Казваше се Ма Петит и го наричаха Мапе.
-Странно нещо е любовта-каза София.-Колкото повече обичаш другия,толкова по-малко те харесва той.
-Съвсем правилно-отбеляза бабата.-А какво се прави в такъв случай?
-Продължаваш да обичаш-отговори София заплашително.-Обичаш все повече и повече.
Баба й въздъхна и не каза нищо.
София спря да играе и започна да сънува кошмари. Не можеше да мисли за друго освен за котарака, който не искаше да се привързва.
...и тя вече не проговори на котарака си.
---
Всичко се нареди съвсем лесно, с бутилка ром в замяна.Новият котарак се казваше Сванте...
---
Какво има пък сега? - каза бабата.
-Искам си Мапе! - извика София.
-Но нали знаеш какво ще стане?-каза бабата.
-Ще стане ужасно-каза София сериозно.- Но точно Мапе обичам.
И пак си размениха котараците.